ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ 1^-ва гл. 

„Откровение на Исус Христос“

„Откровение“ - думата произлиза от гръцкото „Αποκαλυψης“ - „разкривам“ тайна, „снемам покривалото“ от нещо скрито (ср. 2Кор.3:12-18). От най- дълбока древност тайната на творението е свързана със сътворението на човека и с царската власт. Ключът към тази мистерия е в „подземния свят“. Именно в тъмнината на подземния свят започнал Животът, когато „семето“  [„Словото“ (виж Лука 8:11; Йоан 1:1-4), „Душата на Отец“ или „С-лов-О“ „С“ - Синът (Човекът), който „лов“ - лови „О“ - Отца] на Бога слязло от Небесата (ср. Йоан 3:13). Именно там – в „дълбочините на земята“, Мъдростта (виж Притчи 8^-ма гл.) (наричана от шумерите Мами Нинту - „Господарката на стаята за раждане“; слизането на Светия Дух в „Светая Светих“ на Храма - в стаята, която планетата Венера обличала, веднъж на всеки 8 години, с бяла дреха от неземна светлина) творила своето вълшебство в дълбочините на земята (ср. Псалм 139:15), за да създаде Първия Човек и Първия Цар („Човешкият Син“) (ср. Дан.7:13,14). Именно тук, в подземния свят, всяка година се случвали мистериите, в които царят играел ролята на „Отец на Началата“, а царицата (висшата жрица) - на „Майката-Свети Дух“. Това, което се случвало м/у тях в тъмнината, в „леглото или ложето на любовта/плодовитостта“ (ср. Исая 57:7_а), в кивота на завета - дървото на живота/любовта, си остава неизказаното тайнство - сакралната (скрита) тайна на Светлината и Живота (ср. Йоан 1:1-14; 14:6) – свещената тайна, свързана със сътворението, и с обновяването на живота на планетата Земя; тайната на преобразяването на смъртното тяло (ср. Филип.3:21); тайната на вечния живот (ср. 1Кор.15:35-58). Това е откровение и за най- тайнствения „ужасен (страховит) кристал“ на Храма (виж Езек.1:22,26; Изх.32:16). „И тури очистилището отгоре на ковчега, а в ковчега тури откровението, което ще ти дам; там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на откровението, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам, чрез тебе на Израилевите синове.“ (виж Изх.25:21,22 - Православен превод; ср. Изх.34:29). „Откровение“ означава и „разбулвам“ предопределен ред [тайна  конфигурация от 7 звезди/планети в Небесата, които от времето на Сътворението, имат своята власт над Земята (виж Йов 38:33; Римл.16:25; Ефес.3:3,4; ср. Откр.1:20). Това е откровение за Исус Христос – „Синът Божий“ и „Синът Човешки“; „Вторият Адам“, „Цар на царете и Господ на господарите“ (ср. Откр.19:16)!

По времето, когато кн. Откровение била написана от Йоан, Господ Исус Христос се бил възнесъл, а Иродовият храм в град Ерусалим бил разрушен от армиите на Рим. Краят на Ерусалим (през 70^-та г.) станал модел за края на света (виж Мат.24:13,14). През плътта на онези драматични събития в Юдея (през І век) християните са поканени да видят предстоящия „Ден на Съд“ - краткото време, когато отново съдбоносно ще се пресекат трите вида истории: - космическата (астрономическа, циклична), човешката (физична, линейна, постъпателна) и свръхестествената намеса на Бог в историята (по вертикала, метаисторията). В светлината на това Откровение се разбулва „тайната на Бога“ (виж Откр.10:7) или „гатанката на древността“ (виж Пс.78:1-8), частично разкрита и в библейските книги, съдържащи пророчески подробности за идещия „Ден Господен“.

„На Исус Христос“ - книгата е откровение на (за) Исус Христос. – Кой е видял Откровението? – Исус Христос. Първо Исус видял бъдещето и след това открил на Йоан това, което е видял, т.е. на Йоан било дадено да види вече видяното преди това от Христос. Исус видял Храма в Големия град Ерусалим като „Блудница“, видял разрушаването на града и т.н. Кн. „Откровение“ е сборник от видения, дадени първо на Исус Христос, а чрез виденията на Йоан - на църквите, за да знаят, че Исус Христос не само е бил тълкувател на написаното от Мойсей, но че Той е говорил това, което е виждал и чувал в присъствието на Бог Отец (ср. Ерем.23:16-20).

„Което Му даде Бог“

Бог Отец дал това откровение на Исус Христос след излизането от водата на р. Йордан (която, в онзи момент, била като храмова завеса м/у този свят и небесния), когато небесата се разтворили пред Човешкия Син (виж Марко 1:10; Мат.3:16). В продължение на 40 дни, воден от Духа в пустинята (виж Лука 4:1), Синът видял, и чул всичко, което кн. Откровение разкрива (ср. Езек.1:1). „Виждането“, което Христос имал Го нарежда до мистичните пророци, които виждали небесната реалност. И Той, което е виждал, това е говорил, за това е свидетелствал (виж Йоан 3:3,11). Чрез Него „виждането“ и „чуването“ са възстановени, но вече - за Църквата! Христос разкрил, че не знае - денят и часът на настъпването на новата световна епоха (виж Марко 13:32). Това Бог Отец Му открил. На свой ред, когато бил въздигнат в Небето, в изстъпление, в Духа (виж Откр.4:1,2), Йоан видял същото това откровение и го написал.  

„Да покаже на слугите Си“

Апокалипсисът е преди всичко откровение за метаисторията (съпътстващата небесна история). Събитията на Земята имат своя произход от събития в Небето; това, което се случва по Земята е отражение на действия в Небето. Откровението е поглед в света на духовното, където са ни разкрити силите, които повлияват за формирането на човешката история; поглед зад сцената на земните събития. Земната история винаги е само следствие от Небесна литургия. Книгата разкрива духовната матрица, която многократно се е отпечатвала в историята на света [принципът: - каквото горе - това и долу или „както на небето, така и на земята“ (Мат.6:10); и всичко преходно е само подобие]. [В „Изумрудените скрижали на Хермес/Тот“ се казва: „Целият свят, който лежи долу, е приведен в порядък и изпълнен със съдържание с помощта на нещата, които са поставени по- горе, защото нещата, които са по- долу, нямат силата да приведат в порядък света по- горе. По- слабите тайни са длъжни да отстъпват на по- силните; системата на нещата, която е отгоре е по- силна спрямо нещата по- долу.“ (виж „Tabula Smaragdina Hermetis“)] Всички отделни парченца на пъзела само разкриват едно централно събитие - „Йом Ки-пурим“ - „Денят на Небесните огньове“ (или „Денят на Съда“). Бог открива на Църквата духовните сили, които създават историята; Небесното богослужение (литургия), което ще очисти Земята и света от греха; не само какво и как ще се случи, а - Защо? - Кои сили правят нещата да се случат? Бог утешава слугите Си, че когато многократните опити на духовните сили на злото [да отпечатат облика (образа) на Сатанинското царство в/у „Земята“] във времето, достигнат до своя апогей [до „върха на беззаконието“ (ср. Дан.8:23); до „мерзостта, която докарва запустение“ (виж Дан.8:13; 11:31; 12:11; Мат.24:15)], Бог ще се намеси, слагайки край на съществуването на света по досегашния начин и отваряйки нова епоха (век), за да може да се възпроизведе нов отпечатък на Небесата в/у Земята. Апокалипсисът е книга на знаци; представяне на бъдещи събития, чрез символи. Вестта на Господ е към „слугите“ Му - верните християни в 7^-те (т.е. във всички) църкви.

„Което трябва да стане скоро“

„Защото така казва Господ на Силите: Още веднъж, скоро, Аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата.“ (Агей 2:6; ср. Евр.12:26; Римл.16:20). Най- вероятно, вестите на това Откровение са били дадени на църквите още преди 70^-та г.сл.Хр, но са били събрани и записани от Йоан след разрушението на Храма от римляните. Събитията през трите и половина години преди падането на град Ерусалим (66^-та- 70^-та г.сл.Хр.) са модел за предстоящия „Ден на Съд“. Употребената дума „скоро“, показва, че поредицата от пророкувани събития, щяла да се изпълни (тогава – в І век) не след дълго; скоро. Следвайки разкрития модел, „в края на времето“ (виж Дан.11:35,40), събитията също ще се случат в бърза последователност и в рамките на един сравнително кратък период от време [за общо - „1335 дни“ (виж Дан.12:12)].

„И изяви, като изпрати, чрез ангела Си“

Ангелът вероятно е „мъжът Гавриил“, който някога вразумил пр. Данаил (виж Дан.9:21-23). Същият вестител бил изпратен до дева Мария (виж Лука 1:26-38) и до Йоан. Откритото на Йоан, изявено му от ангела-служител на Яхве, е изпълнението на пророчеството, което някога пр. Данаил разбрал, че се „отнася за далечни дни“, „във времето на края“ (виж Дан. 8:26; 12:4).

„На Своя слуга Йоан“

В Дан.10:17 пр. Данаил споменал, че е слуга на „Човешкия Син“. В Откр.1:1 „Човешкият Син“ казва, че Йоан Му е слуга. И за Данаил, и за Йоан, е писано, че са били възлюбени от Бога (виж Дан.10:19; Йоан 21:7). Връзката е недвусмислена: Йоан е извикан от Христос в ролята на Данаил, за да свидетелства за изпълнението на същата тайна, открита някога на старозаветния апокалиптик (виж Дан.2:17-23,27,30,47). Откровението разкрива предстоящия „Ден на Господа“, през погледа в/у последните години и събития от Съда над старозаветната Юда (66^-та-70^-та г.).

„Който засвидетелства Словото на Бога“

Фразата сякаш е препратка към Евангелието на Йоан 1:1-14. Апостолите не следвали „хитро измислени басни“, а били очевидци (ср. 2Петр.1:16-18 с Марко 9:2,3) на явяването на Исус Христос - въплътеното Слово на Бога. В Евангелието и в своите послания те свидетелствали за това Слово (на гр. език – „Логос“). Исус Христос Е Божието Слово (виж Откр.19:13) - Този, Който Пръв издал Гласа Си и започнал да говори сред първоначалното мълчание, и тишина при Сътворението; Който призовал (извикал) в съществуване несъществуващите неща (ср. Римл.4:17); Който въплътил божествения замисъл в реално съществуване. Исус Христос Е Божиите мисли можещи да се четат и чуват. „Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който Е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (виж Йоан 1:18; ср. Мат.11:27). Но, при съпоставяне на стихове в самата книга се разбира, че „Божието Слово“ (или „Божиите заповеди“) в кн. Откровение - са повеленията (словата) на Бог към слугите Му в тази пророческа книга (т.е. в Апокалипсиса) (виж Откр.1:9; 6:9; 12:17; 14:12; 19:10; 20:4; 22:9).

„И свидетелството за Исус Христос - колкото видя“

Това е Свидетелството за Исус Христос, което и колкото Йоан, чрез Светия Дух, бил направен да види, и чуе. Изразът „Свидетелството за Исус“ е еквивалентен на „думите на тая книга“ (ср. Откр.19:10 с Откр.22:9), където двата израза са използвани взаимозаменяемо. [Древните считали, че вечен живот може да има само този (или тази), който търси и открие Книгата на Тот. Сега тази роля е била дадена от Бог-Отец на Откровението за Исуса Христа, което и Йоан видял, и написал до църквите.]

„Блажен четящият“

Апокалипсисът започва със същото блаженство, с което завършва книгата на пр. Данаил (виж Дан.12:12,13) и разкрива реализирането на „тайната на Бога“ (Откр.10:7). Блаженството (щастието) на човека включва нуждата от Божественото откровение за миналото, настоящето и бъдещето. Фразата „блажен четящият“ напомня за обстановката в юдейската синагога, където по обичай един се изправял отпред и четял високо на глас от Тората или от Пророците пред събраното множество за богослужение (виж Лука 4:16-21). Вероятно отделните части на кн. Откровение са били четени публично сред първите църкви (по време на църковна литургия) в продължение на една календарна година - от Възкресение до Възкресение на следващата година (вероятно четени паралелно с различните съответстващи й части от книгата на пр. Езекиил?). [Около 500 години преди християнската ера древногръцкият поет Pindar (Пиндар ~ 522-437 г.пр.Хр.) в произведението си - „Threnoi“, Fragments 10, написал следното, относно тези мистерии: - „Блажен е този, който е видял това, преди слизането (низхождението) в подземния свят!... Той е познал края на живота! Той е познал и от Зевс даденото начало!“ (виж кн. „A History of Religious Ideas. Vol. 1: From the Stone age to the Eleusinian mysteries“, Mircea G. Eliade, The University of Chicago Press, Chicago, 1981, Ch. 12 „The Eleusinian Mysteries“, „The Myth: Persephone in Hades“, p. 292)]

„И слушащите думите на пророчеството, и пазещите написаното в него“

„И слушащите“ - „слушането“ в Библейски смисъл означава послушание. В Откр.1^-ва гл. честото използване на цитати от по- древните еврейски пророци несъмнено цели да доведе слушащите да възприемат Апокалипсиса като продължение на Тората и на старозаветните пророчески книги (виж Втор.6:4; 4:2; ср. Откр.22:18,19).

„Думите“ са продиктувани от същия Дух вдъхновил пророците на Стария Завет (ср. 2Петр.1:20,21). Апокалипсисът може да бъде приет като заключението на цялото Божествено Откровение за целия „Израил“ (Църквата).

„На пророчеството“ - Апокалипсисът е пророчеството и за определеното от Св. Дух „масло“ за „светилниците“ (виж 2Петр.1:19), дадено за приготовлението на „разумните девици“, очакващи идването на „Младоженеца“ (виж Мат.25:1-9) (т.е. яркото изгряване на планетата Юпитер, като звезда и второ слънце в небесата, ярко знамение, което ще бъде видяно от всяко око). Без разбиране (послушание) на написаното в кн. Откровение светилниците на очакващите вярващи ще изгаснат. Те не са бдели и са останали без допълнителното масло на Светия Дух. „Посред нощ“ (ср. Зах.14:7) тези очакващи християни ще бъдат събудени, но „в оня ден и час“, те ще се окажат неподготвени за да влязат с „Младоженеца“ на „Сватбата“; те ще бъдат „петте неразумни девици“, на които Исус Христос ще каже: - „Не Ви познавам.“ (виж Мат.25:10-13). 

„И пазещите написаното в него“ - както евреите били призовани да „пазят“ закона – „Господният път“ (виж Деян.7:53; ср. Бит.18:19), така подобно и християните са призовани да „пазят“ написаното в Апокалипсиса. Победата на Божиите светии е в пряка връзка със слушането и разбирането им на вестите в кн. Откровение.

„Защото времето е близо.“

Този израз е използван от старозаветните пророци във връзка с наближаващия „Ден Господен“ (виж Йоил 2:1; 3:14; Авдий 1:15; Соф.1:7,14). Разбулената тайна от Апокалипсиса е, че случилите се събития в края на старозаветния век са тип (модел; копие; илюстрация; огледално отражение) на събитията, които ще се случат в края на новозаветния век (епоха), защото откритата духовна матрица е една и съща.

„Йоан до седемте църкви в Азия: Благодат и мир на вас от Оня Който Е, и Който Е бил, и Който идва, и от седемте Духове, които са пред престола Му, и от Исус Христос - Верният Свидетел, Първородният от мъртвите, и Началникът на царете на земята. На възлюбилия ни и умилия от грехове ни, чрез кръвта Си, и направи ни царе, и свещеници на Бога, Своя Отец, на Него (да бъде) славата и могъществото до вековете на вековете! Амин!“ 

„Верният Свидетел“ - т.е. Исус Христос E Царят на Израил; олицетворението на Истината, - т.е. на съвършения космически порядък в момента на Сътворението на Небесата и на Земята от Създателите (виж Бит.1:1,26; Исая 45:11,12; ср. Йоан 14:6; 18:37). [Шумерското име на съзвездието „Орион“ било „MUL SIPA.ZI.AN.NA“ – „Верният (Истинският) Пастир на Ану“ („Ану“ било шумерското име на Бог-Отец) (ср. Бит.49:24; Мат.2:6; Йоан 10:11,14,16; 17:3; Евр.13:20).] „С небесните облаци“ Господ-Бог Исус Христос (прославеният Юпитер) ще бъде доведен пред „Древния по дни“ (Слънцето) (виж Дан.7:13) и ще свидетелства пред Небесния Съд с/у Сатана (Сатурн) и ангелите му (Марс и Меркурий). Всеки човек и народ, които се покорят на демоничните сили (древните и съвременни окултни сили, действащи, чрез Голямата пирамида в Гиза, Египет и за съжаление - и, чрез Храма в град Ерусалим, Израел), а не пред „Този, Който Е направил Небето, Земята, Морето и водните извори“ (виж Откр.14:6-12) - в „Оня (Господния) Ден“, ще бъдат счетени за Исус Христови противници. Бог Отец (Слънцето) ще предаде на Човешкия Син (блестящия като второ слънце Юпитер) царската власт и господството над планетите; престол над земните владетели и народи (виж Дан.7:13,14; Лука 19:12,15; Откр.5:12; 11:15). [В специфичната терминология на Св. Писания Господ-Бог Исус Христос (онагледен в небето от планетата Юпитер) Е Истината (виж Йоан 14:6), Верният Свидетел. Антихристът (онагледен в небето от планетата Меркурий) е Лъжата (а планетата Сатурн е „баща“ на Лъжата/Меркурий; Меркурий е синът на погибелта/смъртта; беззаконният) (виж Йоан 8:44; ср. 2Сол.2:3-12). Исус Христос (Юпитер) Е Добрият пастир, дал живота Си, за да спаси агънцата Си (живеещите на планетата Земя) (виж Йоан 10:11). (В астрономичен аспект планетата Юпитер, чрез „ангела“ Си – планетата Венера, е Закрилникът на планетата Земя от атаките на Сатурн, чрез „ангелите“ му - Марс и Меркурий). „Един от най- обичайните мотиви, който бил използван в езическия свят, за да опише отношението на човечеството с боговете (в случая – с планетите), била метафората за пастир и стадото му. В диалога си с Critias (Критий) Plato (Платон) пише: „[Боговете] се грижеха за нас, техните кърмачета и собственост, както пастирите се грижат за стадата си“. В шумерската култура на ранните царе се гледало като на пастири, които властвали над хората от името на боговете; например, цар Гудеа бил „пастир“, който царувал от името на бога Нинурта (Сатурн), а Ур-Намма наричал себе си „пастир на Енлил (Юпитер)“.“ (виж кн. „The Second Coming of the Antichrist“, Peter D. Goodgame, Defense, 2012, р. 303)]

„Първородния от мъртвите“ - Господ-Бог Исус Христос Е Първородния, за Когото Бог Отец ще изпълни обещанието дадено отпреди: - „При това Аз ще Го поставя в положение на Първороден, по- горе от царете на Земята (в друг смисъл, планетите са господарите на Земята, но планетата Юпитер е звезда - господар над 7^-те планети).“ (Пс.89:27). Всеки човек има своя избор - или да приеме Неговите абсолютни условия на мир, или да бъде строшен под жезъла на Божия Гняв. „Царят на царете“ ще воюва справедливо с/у противниците Си и в името на правдата те ще бъдат поразени от „меча на устата Му - Божието Слово“ (виж Откр.19:11-16).

„Началникът“ е дума насочваща ни към Дан.8:11. Исус Христос Е „Началникът на началниците“, т.е. Първосвещеникът на Израил по чина Мелхиседеков [и „Господ на господарите“, т.е. „Цар на царете“ (виж Откр.19:16)]. Образите от Скинията са използвани в началното славословие на кн. „Откровение“ за да ни представят следната картина: - 7^-те църкви са новия „Израил“. На Петдесетница Църквата била учредена като Божие Царство от свещеници, както Израил бил обявен за Божие Царство при Старозаветната Петдесетница на планината Синай.

„На възлюбилия ни и умилия от греховете ни, чрез кръвта Си“ - изразът сякаш е препратка към Дан.9:24. Думите напомнят за избавлението на евреите при Изхода им от Египет. Чрез кръвта на закланото пасхално агне, поръсена „по горния праг и двата стълба на къщната врата“ (Изх.12:22), бил поставен белега на избавлението им. Така домовете на израилтяните били запечатани и в онази нощ погубителят преминал над тях без да ги порази (виж Изх.12:23). Фразата напомня и за умиването на нозете на учениците от Христос (в горницата в Ерусалим), в нощта, когато Исус бил предаден (виж Йоан 13:3-17). Стихът сочи и към стореното изкупление за грешниците от Исус Христос на Голготския кръст (виж Римл.5:8; Ефес.1:7; 2:1-9). Ранната църква вярвала, че кръщението във вода е белегът, с който християните били запечатвани от Светия Дух. В Христос верните имат обещанието за заветното наследство – Царството (виж Лука 22:29). Откр.1:6 се основава на старозаветните текстове в Изх.19:6 и Исая 61:6.

„Ето, идва сред облаците; и ще Го види всяко око, и които Го прободоха. И ще заплачат за Него всичките племена на земята. Да, Амин! Аз Съм Алфата и Омегата, начало и край - казва Господ, Който Е, и Който Е бил, и Който идва; Всемогъщият“

Облакът на Славата (на иврит „ka·bo·wd“) е Божията небесна колесница, с която Той изявява Своето славно присъствие. Идването сред облаците е един от най- познатите библейски образи на Съд (виж Бит.15:17; Изх.13:21,22; 14:19,20,24; 19:9,16-19; Пс.18:8-14; 104:3; Исая 19:1; Езек.32:7,8; Мат.24:30; Марко 14:62; Деян.2:19). Йоан описал Христос по начина, по който вече е бил описан „Човешкия Син“ в книгата на пр. Даниил: „идеше с небесните облаци и стигна до Древния по дни; и доведоха го пред Него“ (виж Дан.7:13; Зах.12:10; Деян.1:9-11 ср. Откр.1:7). Вероятно Йоан има предвид тази сцена от Съда в Дан.7^-ма гл. (ср. Исая 19^-та гл.). Темата на кн. Откровение е идването на Господ Исус Христос сред Облака на Славата и влизането на обещанията относно Царството, действително, и в сила. Кн. Откровение ни разкрива, че Господ-Бог ще се яви за да управлява целия свят, да научи на правдата Си всичките народи (виж Зах.2:10-12; 14:7-9). „Пред Мен ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене.“ (Исая 45:23) - това ще е благодарственият отклик на цялото човечество за извършената намеса на спасение от греха и от смъртта пред Месията Цар, - и на Израил, и на Църквата (виж Исая 45:15-25; ср. Римл.8^-ма гл.). За плачът за Него от всичките племена на земята и от Давидовия дом се споменава в кн. пророк Захария (виж Зах.12:9-14), и от самия Исус Христос (виж Мат.24:30; ср. Откр.18:9). [В древността утринно-вечерната звезда Ищар (Венера) била наричана „звезда на плача“. (виж кн. „Tammuz and Ishtar“, Stephen Langdon, Oxford, 1914, p. 86)] {На разни места по света има запазени изображения на т.н. петроглиф „Squatter Man“ (или „Stick Man“) - може би най- феноменалното и най- могъщото плазмено явление-аура във Вселената [наричано в древните митове - „Славата“ (виж Пс.19:1; 97:6; 113:4 и др.)], което наподобява фигурата на (клекнал) човек. Този „поток от вечна светлина“, който през отминалите хилядолетия рядко е бил виждан от човешки очи, този поток от неземна енергия, постъпващ циклично (на през ~ 2160 години) в нашето измерение от друг свят, стимулира живота и развитието на разумния живот на планетата ни [това е големият космически „update“ - обновлението на всичко (виж Мат.19:28)]. Този могъщ плазмен разряд е източник и на синхротронна радиация - смъртоносно лъчение за всичко живо, което се намира на открито. Очевидците на това страховито природно явление няма как да останат живи, освен, ако не са скрити и не го наблюдават през някой тънък процеп на пещера или скала (виж Изх.33:18-23; Йов 37:22; Исая 2:19; ср. Откр.6:15-17).}

„Всемогъщият“ – на иврит „Yah·weh ṣə·ba·’o·wṯ“ [„Яхве Саваот (на Силите)“] (виж Исая 1:9) - букв. „Господарят на Небесното войнство (множество)“. В един древноегипетски текст Богът-Творец е описан като „Този, Който Е станал милиони“ или Този, Който е създал „десетки хиляди и хиляди богове“. (виж кн. „Daily life of the Egyptian Gods“, Dimitri Meeks and Сristine Favard-Meeks, Cornell University Press, 1996, Ch. 2 „Hierarchies, Prerogatives, Groups“, р. 33) В египетският „The Hymn to the Aton“ бог Атон (еврейската дума „Господ“, която звучи като „Адонай“ или „Адони“, когато е написана с египетски йероглифи, се превръща в „Атон“) е възхвален, че „Ти си създал милиони форми (образи) на Самия Себе Си (по Своя образ)“. (виж кн. „ANET - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament“, Edited by James Bennett Pritchard, Princeton University Press, 1969, p. 371); (ср. Бит.1:27). В Първата зала на подземния Дуат Ra се обръща със следните думи към боговете: - „О, вие, които се появихте (възсъществувахте) от моите членове, Моето Слово излезе при (оживи) Вас. Вие сте създадени от моите тела, аз ви направих, като ви създадох (сформирах) от душата си, създадох ви, направих ви, с помощта на моите заклинания (Словото на магията Heka)…“ (виж кн. „The Egyptian Heaven and Hell, Vol. 1: The Book of Am-Tuat“, by Sir Ernest Alfred Wallis Budge, Kegan Paul, Trench, Trubner & Company, London, 1905, Chapter I. „The First Division of the Tuat, which is called Net-Ra“, pр. 17-19) Всички тези описания сочат към съзидателната роля на планетата Юпитер, заедно със Слънцето, в небесата.

„Аз, Йоан, който е и ваш брат, и съучастник в скръбта, и в царството, и в устояването за Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, заради Словото на Бога и заради свидетелството за Исус Христос.“

„Аз Йоан“ - (вероятно) е личността на ап. Йоан - любимият ученик на Господ Исус Христос (виж Йоан 13:23) - Йоханан Бен Заведек [един от синовете на Яков Заведей (и Саломия?) (виж Мат.4:21; Марко 1:20; 15:40; Лука 5:10)], брат на Яков. Вероятно Йоан и Яков са били левити от първосвещеническия род. Мястото било о-в Патмос - малък, спорадичен остров в Егейско море. Времето на написването на кн. Откровение - (вероятно) било 94^-та-96^-та г.сл.Хр., в края на царуването на император Тит Флавий Домициан (51^-ва-96^-та г.сл.Хр.), който заточил Йоан на тежък каторжнически труд в медните каменоломни на о-в Патмос.

„Заради Словото на Бога и заради Свидетелството за Исус Христос“ - както Мойсей бил на Синай, а Йоан Кръстител в пустинята, така Йоан бил на о-в Патмос - „заради Словото на Бога и заради Свидетелството“ за Исус Христос“. (В дните на ранната Църква изразът „свидетелството“ бил използван най- общо като обозначение за изповядването на християнската вяра. Някои съвременни автори наричат кн. „Откровение“ - „Евангелието от Патмос“.)

„Бях в Духа в Господния Ден“

„Бях в Духа“ - макар физически да бил на о-в Патмос, свръхестествено - „в Духа“, Йоан бил направен участник „в Господния Ден“. Състоянието „в Духа“ било характерното за божиите пророци, виждащи видения за Бога и чуващи слово от Него (ср. Дан.8:1,2; 2Кор.12:2-4).

„В Господния Ден“ - произходът на това важно понятие се проследява до първата Събота (виж Бит.2:2). Думата „почивка“ в Писанията често се отнася за Бог, седящ на Своя Престол като Съдия, получаващ хваление от Своите творения (виж 1Лет.28:2; Пс.132:7,8,13,14; Исая 11:10; 66:1). Небесата и Земята образуват единство. В 6 световни епохи човечеството преминало през мъките на сътворението и генезиса, с неговите метаморфози (виж Битие 1^-ва гл.). Шест пъти Небесата и Земята били счупвани и реконструирани, били пре-сътворявани, с цел - създаването на свят по- близо до съвършенството. В Талмуда, равинската традиция счита, че преди Адам да е бил създаден, светът е бил повече от веднъж населен и повече от веднъж разрушен. Човешките същества, издигащи се от някаква мащабна планетарна катастрофа, лишени от спомен за това какво се е случило, считат себе си като създадени от пръстта на земята (виж Бит.2:7; ср. Дан.12:2). [В древноегипетската митология човекът е създаден от „Отец на Началата“ - бог Атум, от праха от дъното на бездната. (виж кн. „Amun unddie acht Urgotter von Hermopolis eine Untersuchung uber Ursprung und Wesen des aegyptischen Gotterkonigs“, Кurt Heinrich Sethe, Verlag der Akademie der Wissenschaften, 1929, s. 123, 151, 264; и кн. „Egyptian Religion“, Kurt Karl Siegfried Morenz, Cornell University Press, Ithaca, New York, 1973, р. 176)] Всички знания на и за предците, кои са те, и в какво междузвездно пространство са живеели, се е изличило от паметта на малцината оцелели (ср. Авдий 1:17; Исая 24:6). Според Бит.2:2 след 6 големи световни епохи (еони) Небесата и Земята най- накрая били установени; те не трябвало да бъдат безпокоени отново: - Да не променяш нищо, защото е 7^-я ден (епоха)! Господ-Бог повелил хората да се въздържат от по- нататъшно преустройство на Земята, за да не предизвикат Божия Гняв. Според равините, в трактат „Шабат“ от Вавилонския Талмуд, „Sabbath“ трябва да се тълкува като „Sabbatu(m)“ , т.е. - прекратяване на Божественият Гняв. Разделянето на една епоха от друга, чрез период на хаос и тъмнина, чрез „Ден на Гняв“ (ср. Софон.1:15), очевидно се отнася до чудовищни планетарни катаклизми, които са отделяли един свят от друг; една епоха от друга. Древните народи считали големите астрономически катастрофи, предизвиквали драстични промени по лицето на Земята, като Акт на едно ново Сътворение. (Някои изследователи считат, че опитността на Йоан в Духа се е случила в неделен, а други - в съботен ден.)

„И чух зад мене силен глас, като от тръба, казващ: Аз Съм Алфата и Омегата, Първият и Последният. И каквото виждаш напиши в свитък и изпрати до седемте църкви в Азия - до Ефес и до Смирна, и до Пергам, и до Тиатира, и до Сардис, и до Филаделфия, и до Лаодикия. И се обърнах да видя Гласа, който говори с мене, и като се обърнах, видях седем златни светилника и сред седемте светилника Подобен на Син на човек, облечен в дълга дреха и препасан със златен пояс около гърдите. И главата, и косите Му - бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като пламък от огън; а краката Му – подобни на лъскава мед, нажежени като в пещ. И гласът Му – като глас на много води.“

„И чух зад мене силен глас като от тръба“ - изразът напомня за гласа, който Адам и Ева (Uligarra и Zalgarra - в шумерския мит за Сътворението) чули в Градината (виж Бит.3:8,10); за срещата при горящата къпина, из която Моисей чул глас (виж Изх.3:1-6). Тръбният глас напомнял на израилтяните за планината Синай (виж Изх.19:13,16,19; 20:18) и за „Гласът на деня Господен“ (виж Соф.1:14; 2Царе 22:14). Понякога в Писанието този „глас“ е наречен и „шум“ (виж Йов 37:2; Пс.42:7; Исая 29:6; 66:6; Езек.3:13; 1Лет.14:15 и др.; ср. Деян.2:2,6). [В астрономичен аспект - това е гръм („глас“) от планетата Юпитер; в гръцката митология - гръм (мълния) от Зевс; (ср. Пс.18:13; 1Царе 7:10).]

„До седемте църкви в Азия“ – Йоан бил ръководител на църквата в гр. Ефес след смъртта на ап. Павел и разрушаването на Храма в град Ерусалим от Рим (в 70^-та г.сл.Хр.). По онова време Ефеската ц-ва установила редица дъщерни църкви в цялата провинция Западна Мала Азия. Йоан лично посещавал и упражнявал както апостолска, така и презвитерска грижа за всяка една от тези 7 църкви. Исус Христос открил на ц-те в Азия онзи скрит от човешките очи ход на събитията, в който Той ще бъде основната действаща фигура – Съдът, който ще извърши над Своите противници (в І век - над Ерусалим и Юдея), над враговете и гонителите на Църквата (в І век – юдеи и римляни), над тия „началства и власти“, които се опитват да Го изместят от полагащото Му се място на Цар и Суверен.

„И се обърнах да видя Гласа“ - на иврит съществува труден за превеждане израз наречен „Bat Ḳol“ [„дъщеря глас“, т.е. нежен, тънък (женски), тих или силен глас (ср. 3Царе 19:12; Исая 30:21; П.Песн.2:14 - Соломон се молел да чуе гласа на Шехината; Дан.4:31 и др.)]. С израза „Bat Ḳol“ евреите изразявали идеята за Небесен или Божествен Глас, който възвестявал Божията воля или Съд, Неговите дела и Божиите заповеди на отделни лица, или на редица хора, на владетели, на общности, и дори на цели народи. Когато Светият Дух желаел да обяви идваща беда понякога Той (Тя) използвал(а) „Bat Ḳol“. На гръцки език „Bat Ḳol“ е заменен от преводачите с израза „глас от небето“ (ср. Йоан 12:28; 2Петр.1:18). Тъй като подобни звуци (гласове) идвали от духовния свят, еврейският монотеизъм би могъл да ги схване единствено като слизащи (падащи) от самите Небеса, от Светия Дух, от ангели или от самия Бог. Значението на „Bat Ḳol“ е „звук“ или „резонанс“; откровението на Синай било дадено по този начин. „Bat Ḳol“ е, когато се чува глас, но не се вижда говорещият (виж Деян.9:4,7). По тази причина „Bat Ḳol“ бил наречен глас, който се чува зад гърба. (виж „Jewish Encyclopedia“, 1901-1906, „Bat Ḳol“)

„Подобен на син на човек“ - в Писанията „Човешкият Син“ е небесния човек (при древните египтяни, крачещият по небесата човек бил „Сах“ - древното име на съзвездието „Oрион“) - архетипът на Адони (виж Пс.110:1). Писанието го представя „наглед като човек“ (виж Езек.1:26). Така Исус Христос Е бил представян от (и на свой ред изявява) – месията Адони (онагледен в небесата от съзвездието „Oрион“ – „човекът (мъжът), облечен в бяло“ и препасан с пояс ; виж Дан.12:6,7), който има властта да извика, вътре в Светая Светих на Храма в град Ерусалим, Славата на царя Яхве – „един, като човешки син“ (виж Дан.7:13,14 – прославеният, като ярка звезда, изхождащият от бащата-Слънце, син-Юпитер).

Вселената и човекът, макрокосмосът, и микрокосмосът имат единно Начало, и единно идейно вътрешно устройство (строеж). Те изначално са били проектирани и създадени по такъв начин, че да бъдат свързани помежду си, да си комуникират, и да си взаимодействат; да се отвътре взаимно проникват едно в друго. Космосът, Слънчевата с-ма, планетата Земя, Голямата пирамида в Гиза, Египет [„големият (тайният) човек“] и човека (като биологичен вид) са образи едно на друго (подобно на фигурките на матрьошка), пропорционално, геометрично преплетени в енергиен, и информационен обмен. Човекът е устроен така, както е устроена Вселената, явяваща се „тялото“ на Създателя. По такъв начин човекът е проекция на Бога в материалния свят. Но Св. Писание свидетелства, че в Човека - Господ Исус Христос, по особен начин - „в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството“ (Колос.2:9).

„Облечен в дълга дреха и препасан със златен пояс около гърдите...“ - този пасаж сякаш е в директна връзка с Дан.10:5-11. Тези (и други) текстове са съчетани, за да оформят картината за Първосвещеника-Цар на Новия Завет - Исус Христос. Дрехата, достигаща до краката Му и златният пояс около гърдите Му (виж Лев.16:4; Изх.28:4; 29:5; 39:27-29) напомнят за официалната дреха на Първосвещеника в Израил, чието облекло било изображение на Славата-Дух. „Златният пояс“ напомня за трите централни звезди на съзвездието „Oрион“ - „поясът (или коланът) на Орион“. [В акадско-шумерската литература има много примери за това как господарите Анунаки (в Библията - Елохимите; планетите) били облечени в бяло платно (дреха от лен) и препасани с огнени/златни пояси (ср. Откр.15:6). В/у т.н. „Цилиндър на Кир“ се споменава за „Господ на боговете“ („ilu Ellil“), изоставящ Вавилон и полагащ ръката си върху цар Кир: - „Във всички страни навсякъде Той (ilu Ellil) търсеше. Той ги огледа и потърси праведен княз по сърцето Си, когото взе за ръка. Кир, цар на Anshan (Аншан - провинция в Персия), Той го призова (нарече го) по име. Той го назначи за господство над целия свят.“ (виж „The Cyrus Cylinder“, BM.ME 90920, British Museum, Room 52, London, UK, The Second Translation, Text Parts 11_b,12) Името Enlil/Ellil било месопотамско прозвище на планетата Юпитер. Надписът в/у „Цилиндъра на Кир“ е свидетелство, че шумерския бог Enlil (по- късно Ellil) е библейския Господ-Бог Яхве (виж Исая 45:1-7). Ученията на Зороастризма, с които представи, след Вавилонския плен, били пропити и иврит текстовете на Стария завет, основавали вярата си в Единния Добър Господ-Бог - Ахура Мазда (планетата Юпитер), чийто еквивалент бил ханаанският и еврейският Господ-Бог Яхве.]

„И имащ в дясната Си ръка седем звезди, и от устата Му, излизащ двуостър меч, и лицето Му - както слънцето свети в силата си. И когато Го видях, паднах при краката Му като мъртъв; и положи дясната Си ръка върху мен, като ми каза: Не бой се! Аз Съм Първият и Последният, и Живият; и Бях мъртъв, и ето - Жив Съм до вековете на вековете! Амин! И имам ключовете на ада, и на смъртта. Напиши, което видя и което е, и каквото ще стане след това - тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми и седемте златни светилника; седемте звезди - са ангели на седемте църкви, и седемте светилника, които видя, са седемте църкви.“

„И имащ в дясната Си ръка седем звезди, и от устата Му, излизащ двуостър меч, и лицето Му - както слънцето свети в силата си.“ – в Писанието Господ-Бог Яхве Е представен като „Онзи, Който стои над кръга на земята“ (Исая 40:22), т.е. Той е онагледен от планетата Юпитер, която стои (като вражда) на пътя на убийствената енергия на Сатурн към Земята. {В египетската митология „златният (златото е символизирало небесния огън) кръг“ често бил закодиран символ на съзвездието „Орион“. В Исус Христос се открива взаимовръзката м/у „Орион“ и „Плядите“. Той Е представен и като Човека в Небесата - „Орион“ [чиято енергия съществува и се движи цялата Слънчевата с-ма? (и „сърцето“ на Египет – „дървото на познаване доброто и злото“?)]; Който държи 7^-те звезди на „Плеядите“ [т.е. като Този, Който притежава Севера? (т.е. хълма Сион и „сърцето“ на Ерусалимския храм – „дървото на живота“)]; като Слънцето, държащо в десницата си 7^-те звезди/планети; като, Този, в Когото (и заради Когото) се събира „всичко - това, което е небесно и земно“ (виж Ефес.1:10); Пътят към Престола на Бог Отец и обновлението.} Възкръсналият от мъртвите Господ-Бог Исус Христос Е Пантократор (Вседържител), Който ще управлява народите с „двуострия меч“ на „Божието Слово“, излизащо с власт от устата Му (виж Мат.7:28,29; Йоан 7:46; ср. Евр.4:12,13). [Един пасаж сред религиозните надписи от саркофага на Ankhnesneferibre (древна египетска принцеса и жрица (~595-525 г.пр.Хр.) по времето на 26^-та Египетска династия, дъщеря на фараон Psamtik II и неговата царица Takhuit) говори за това, че починалият и възкръснал цар се появявал на небето, заедно със седем диска или звезди, и това вероятно са планетите, Слънцето, и Луната. (виж ст. „Scheiben am Himmel – Zur Bedeutung von itn und itn.t“, Аlexandra von Lieven, Studien zur Altagyptischen Kultur, 29, Helmut Buske Verlag GmbH, Hamburg, Deutschland, 2001, s. 277-282)]

„И когато Го видях, паднах при краката Му като мъртъв…“ - реакцията на Йоан при вида на прославения Господ била подобна на тази на пр. Данаил (виж Дан.10:9-11). Макар безсилието на човешкото естество да било първата им реакция, то било премахнато, чрез допир (сила) от Господ-Бог (ср. Езек.1:28; 2:1,2; 3:23,24; Лука 8:46; Йоан 18:6).

„Аз Съм“ - някога Господ-Бог Яхве се открил на Мойсей с името „Аз Съм Оня, Който Съм“ (Изх.3:14), т.е. Този, Който Сам Е Причината за Собственото Си (въз)съществуване; Който „зове несъществуващото като съществуващо“ (виж Римл.4:17_б на гръцки език). [„Нито едни човек не е бил в състояние да надскочи кръвните връзки и да избира свободно кого да обича. Когато човек общува със силите на светлината, тези сили протичат в него по такъв начин, че той започва да ги съзнава... Този процес се нарича „тавматургия“ (от гр. „чудотворство“) или „божествена магия“.“ (виж кн. „Апокрифната история на света“, Джонатан Блек, НСМ Медиа, 2009, стр. 262-263) Името „Аз Съм“, с което някога Яхве се открил на Моисей, е алюзия за Бога, Който бил преди и над всички останали египетски богове, Първоначалното Слово, с чиято Сила (или, с чиято божествена магия, все още непонятна за човечеството; гравитацията?) всички останали богове (в случая - всички небесни тела) съществуват и действат, известен на древните египтяни с името „Heka“ („Hekau“ или „Hika“; „words of power“); съзидателното заклинание (Слово) на Силата. „Heka“ е първопричината, породила всички неща; загадъчната енергия/дух зад цялото творение; илюзорният пети елемент, наречен от гърците „phy-sis“. „Дойдох, за да мога да завладея моя престол и да получа своето (дължимото на мен) достойнство (сан; чин; почит), защото на мен принадлежеше всичко (на мен принадлежеше Вселената), преди (до това) Вие, богове, да се появите; вие се родихте и дойдохте след това (по- късно), защото (понеже) Аз Съм Heka.“ (виж „Coffin Texts“, І, Spell 261) В древноегипетските „Текстове от пирамидите“ в няколко случая думата „Heka“ е заместена с „mrwt“ - „любов“ (виж „Pyramid Texts“, Spell 366, §632а; Spell 593, §1635b и др.; ср. Осия 11:4а; 1Йоан.4:8,16). Хиляди години по- късно Господ-Бог Исус Христос разкрил същността на това загадъчно „Аз Съм“ („Heka“), с което някога Той - Яхве, се представил пред Моисей (виж Йоан 6:35-63; 8:58; 10:9,11; 11:25; 14:6; 15:1,5; 18:5,6,37). Ранноегипетският царски завет (завещание) „The Instruction for Merikare“ „Инструкцията за Мерикар“ (2025-1700 г.пр.Хр.), гласи, че „Heka“ е Дарът на Доброжелателния Бог-Творец (ср. Йоан 4:10) за човечеството за „да отблъсне (неутрализира) ударите и ефектите на опасните събития (случки)“ (вероятно силата, на гиганта Юпитер, която пази планетата Земя като щит-дреха; Този, Който ще извърши умилостивение за хората) (ср. 1Йоан.2:2). Еврейското име „Йешуа“, означава „Яхве ще дари победата“. [Вероятно загадъчната абревиатура „YHWH“ (на палеоиврит - 𐤉𐤄𐤅𐤄) е обърнатото име (а и евреите четат отдясно наляво) на по- древното хиндуистко наименование на планетата Юпитер - sHiWaHY или Shiva (Шива, озн. „Седем“ или „Седмият“). Ивритското „Мешиях“ („Спасител“) вероятно произлиза от индуското – „МЕ Shiwahy“ – „Божественият Камък (Син) от Юпитер“. За евреите „месия“ - „помазаният със свято масло“ е лидер (цар), фаворит на богинята на Светлата (Красивата) Утринна Звезда (планетата Венера; виж П.Песн.6:10; ср. Откр.22:16_б). „Зевс“ („Бащата на Деня“ - Юпитер) на гръцки език се асоциира с „Живият“ (ср. Откр.1:17_в).]

„Алфа и Омега“ – т.е. „началото и краят“ (виж Откр.21:6); „Първият и Последният“  (виж Исая 48:12; 41:4; Откр.22:13). През 592 г. St. Gregory of Tours (544–595 г.сл.Хр.), френски епископ и историк, написал трактат указващ на монасите, че вляво от съзвездието „Лебед“ (идентифицирано в небето с кръста и разпятието на Господ Исус Христос) се намира гръцката буква „алфа“, съставена от звезди на съзвездието „Делфин“, а вдясно – е „омега“, видяна в конфигурация от звезди на съзвездието „Лира“. (виж „De Cursu Stellarum Ratio“, Gregorii Turonensis Episcopi, р. 44, § 46) [В The Hindu mythology (Индуистката митология) Шива/Юпитер бил Първият заедно със Слънцето, господари („Адонаи“) и отново ще бъде Последният заедно със Слънцето (ср. Откр.22:1,3) господари на Престола - над всички останали небесни тела в нашата планетарна с-ма; всички планети (и пирамиди) отново (както в началото) ще говорят на един език - словото (говора) на прославения Юпитер (виж Исая 45:23; ср. Бит.11:1). Първото и последното от основните зодиакални съзвездия на небосвода са „Овен“ и „Риби“. „Зодиакалните съзвездия и астрономическият преход от една ера в друга има силно присъствие и в Новия Завет. В Лука 22:10 например четем, че когато учениците питат Исус къде ще е следващият Великден, когато свърши времето му, Месията отговаря със следната астрологическа притча: „Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе (къща в астрологията е синоним на съзвездие).“ Загадъчният мъж със стомната с вода в действителност е алегория, използвана, за да бъде обозначена епохата на „Водолея“, която при показването на Слънцето ще замени ерата на „Риби“ (Христос някога е бил изобразяван с риба или по- точно със зодиакалната икона на своята ера).“ (виж кн. „Забранените археологически открития“, Марко Пицути, Атеа-Букс, 2013, стр. 254) С раждането Си (виж Мат.2:2) Исус Христос въвел света в нова ера. С Второто Си идване Той ще смени сегашната епоха (на „Риби“ с тази на „Водолей“), когато тези, които са го последвали (виж Лука 22:10) ще влязат в приготвеното за тях местообиталище (виж Йоан 14:2) - т.е. в Царството. Кн. Откровение разбулва същността на Астрономическия мит - Царската наука [от т.н. „Quadrivium“ - сакрални (свързани с взаимодействията на небесните тела с планетата Земя) - аритметика, геометрия, хармония (музика) и астрономия] на всички древни цивилизации.

„Алфа и Омега“ е гръцката транслитерация на божественото име Яхве. Исус Христос Е Повелителят на истинския „Златен век“, Царят на Миналото, Настоящето и Бъдещето; Изначалният и вечно Живият; Създателят на Земята и на Човека (виж Исая 45:12). Исус Христос Е Владетелят на Небесната мелница на зодиака, която неумолимо смила световните епохи; времето и пространството (нашия свят). По Негова заповед (слово), от време на време, огромната Небесна мелница се счупва (виж Екл.12:1-7; Откр.18:21; Евр.12:26). Със Словото Си (заповедта Си) Той сменя световните епохи (нова ера; нов век) (виж Дан.2:20-22). [В сакрален смисъл знакът „алфа“ е изправена (плюеща) кобра - символ на действието на Голямата пирамида в Гиза, Египет, а знакът „омега“ - е тази (Майката на Живота/Нинхурсаг; в Библията - Светият Дух), която улавя (укротява, умилостивява, неутрализира, държи в ръката си) змията, чрез действието на (кристала в кивота в) Храма в град Ерусалим.]

„Бях мъртъв и ето - Жив Съм до вековете на вековете! Амин!“ - на кръста Исус Христос изпълнил задачата на примирение на противоположностите (виж 2Кор.5:18,19). Всичко, което е направил, прави и ще направи Господ Исус Христос, пряко или косвено, е свързано с идеята да върне вечния живот (безсмъртието) на човешкия род; да открие на хората единствения път за неговото достигане. Исус Христос е победил Смъртта и гроба като е възкръснал триумфално от мъртвите, но Той все още не е станал това, което ще бъде вечно (виж Евр.10:13; Римл.16:20; 1Кор.15^-та гл.; Мат.25:31-46). Спрямо другите елохими (виж 1Кор.8:5,6) Яхве Е първороден и всички създания ще станат подвластни на волята Му (виж Евр.1:6; Колос.1:14-18); Неговите вечни намерения и планове никой не може да наруши (осуети) (виж Исая 46:9,10; 40:12-26). Ел Елайон (Всевишният Бог; Бог Отец) Е дал на Господ-Бог Яхве - Исус Христос [Господ(арят) на Израил; Бог Син] „всяка власт на Небето и на Земята“ (Мат.28:18). Той Е Истинският Месия-Цар, влязъл в утробата и родил се отгоре като Мелхиседек за всички народи (виж Пс.110:3 в превода на Септуагинта Пс.109:3); изпълнил успешно земната си мисия - възстановил е космическата хармония и ред; спасил е света и е дал нов живот на живеещите по Земята. По раждане и смърт Исус Христос е Цар, а по възкресението Си - Господ (Господар) на всички.

В астрономичен контекст „Амин“ (виж Исая 65:16 на иврит - „Бог Амин“) или „Амон“ е древноегипетското име на планетата Юпитер - звездата от изгрева (от изток) (ср. Исая 41:2). Ние хората живеем в центъра на бинарна - Слънчево-Юпитерова, звездна с-ма. Сакрално написаният начален текст от „Евангелието от Йоан“ може да бъде дешифриран в следния астрономичен смисъл: - „В началото бе Юпитер („Словото“); и Юпитер беше у Слънцето (Бога); и Юпитер беше Слънце (Бог). Юпитер в начало беше у Слънцето. Всичко това, чрез Юпитер стана; и без Юпитер не е ставало нищо от това, което е станало. В Юпитер бе животът и животът бе светлина за пирамидите [„човеците“, направени от кварцов прах от земята – Голямата пирамида в Гиза, Египет - „мъжът“ в червено и Храмът в град Ерусалим, Израел - „жената“ (виж Бит.1:26,27; 2:7), облечена в бяла рокля (дреха) от светлина; тези две пирамиди/дървета/човеци отначало били направени по (или съобразно) образа на Сина - Господ-Бог Яхве/Юпитер (виж Римл.8:29; ср. Мат.19:4); „положил е и вечността в тяхното сърце“ (т.е. свързал е техните централни кристали-сърце със Силата/Духа на Вселената) (виж Еклес.3:11)].“ Така, в началото Яхве/Юпитер светел като слънце; той е звезда, описан от древните като „голямото светило“ и владеел деня (виж Бит.1:16). Но бил коварно убит (прободен, чрез енергия от скаларно оръжие - „копието на боговете“; белегът за това вероятно е раната му, наричана „голямото червено петно“) от сборната енергия на Сатурн и неговите ангели - Марс и Меркурий, и от Земята (ср. Откр.1:7_а); от звезда сякаш угаснал и се скрил (смирил се) в образа на планета (ср. Йоан 17:5; Фил.2:5-11). Но кн. Откровение разкрива тайната, че Юпитер пак ще бъде прославен („със сила и голяма слава“) - и ще се открие като блестящо светило [ярко ще избухне и ще свети като красива звезда и слънце (виж Малах.4:2; Мат.24:27,30; ср. Зах.14:6-9); той е „звездата от Яков“ и въздигнатият „скиптър от Израил“ (виж Числа 24:17)] и заедно със Слънцето ще царува в Храма на Новото Небе, и на Новата Земя (ср. Откр.21:22) [на иврит „Chesed“ (наименование на планетата Юпитер) и „Tiphereth“ (прозвище на Слънцето) били двете власти (престоли) в небето (ср. Дан.7:9-14); за евреите „Chesed“ бил състрадателната Божия „милост“ („милосърдие“) или Божията „любов“; в древността Юпитер - „Chesed“ бил наречен „tikkun olam“ [„поправящ света“; думата „olam“ в различни древни езици означава и „вечен (постоянен звук, шум или призив през цялото време)“]. „Той прави мир във висините Си“ (виж Йов 25:2_б). Той е наречен „посредник (медиатор), пръв между хиляда“ (Йов 33:23_б; ср. П.Песн.5:10); в древността Юпитер бил наричан също и „Сило“ (на иврит „Shiloh“) - „Примирител“ (виж Бит.49:10_в); „Княз на мира“ (виж Исая 9:6_в). В гностическата литература „aeon“ (на иврит „olam“) се счита, че е жизнената сила, изхождаща от върховното божество, свързано с управлението на Вселената (ср. Пс.93:1; 96:10); еоните са най- големите (вечните) цикли на живота (ср. Мат.25:46_б). За нас на Земята, големите времеви еони явно са във връзка с енергията (Светият Дух), изхождаща (излъчена), периодично изпратена, през/чрез Яхве/Юпитер, от едната страна (ср. Йоан 16:7) и от/през Слънцето, от другата страна (ср. Йоан 15:26)]. Планетата Земя отново ще бъде спътница („Невеста“) на (явилия се посред нощ „Младоженец“) Юпитер (както е била негова във времената преди греха и разбиването на цялата ни планетарна с-ма). По своята структура и способност да улавя светлината човешкото око прилича само на една планета в Слънчевата с-ма - и това е именно планетата Юпитер (ср. Йоан 8:12).

„И имам ключовете на ада, и на смъртта.“ - Йоан първо видял как Исус Христос държи 7^-те звезди, след това чул как Господ заявил, че има „ключовете на ада, и на смъртта“. Сякаш видението внушава, че звездите са „ключовете“, които отключват вратата (тайното място; Бездната) зад която, метафорично, стоят Адът и Смъртта (ср. Откр.20:14). {В древноегипетската митология, появилият се на Земята Озирис не останал на нейната повърхност, а се оказал в нейните недра. Египетските фараони считали това за нещо, подразбиращо се от само себе си. Техните ритуали, свързани с бъдещия вечен живот, започвали със слизане в подземния свят, след което следвало възнасяне (възлизане) на Небесата (ср. Йоан 3:13; Ефес.4:8-10). В египетските „Pyramid Texts“ се споменава за загадъчният ключ-кръст - символ на живота - „Анкх“ [„живот“; има същия глиф като този на планетата Венера?; „Кръводаряването на Изида въобще се е превърнало в символ на възкресението в Египет и може да бъде видяно в безброй изображения по стените и дъната на саркофазите.“ (виж кн. „Забранената египтология“, Ердоган Ерчиван, изд. „Дилок“, 2011, гл. 4^-та „Знаците на боговете“)], който отключвал мястото „Дуат“ („Ад“?). Строго определена и тайна астрономическа конфигурация от звезди и планети („космически шифър“, който се случва на през няколко хиляди години), отключва Голямата пирамида и никой не може да я заключи (т.е. да я спре да издава силни вибрации, подобни на тръбни звуци), когато тя бъде активирана (виж Откр.3:7; ср. Исая 27:13). Но Голямата пирамида е не само своеобразна голяма тръба, конструирана да предупреди „живеещите по земята“, че е в ход страшен планетарен катаклизъм; тя е и могъщото супер оръжие на елохимите (боговете) – „дървото на познаване доброто и злото“ (виж Бит.2:9; 3:1-7), чрез което Сатана и ангелите му  (посредством техните човешки посредници на земята - различните окултни, тайни, масонски и юдео-ционистки общества, свързани с тайната на Древен Египет) могат да предизвикат унищожението на много хора и дори - на цялата човешка цивилизация. [В шумерският мит „Енки и световният ред“ е записано: - „Енки… цар, който изтръгна меш-дървото в Абзу (Безната), издигна го над всичките земи, велик усумгал (велик дракон), който го зася в Ериду – сянката му се простира над небето и земята... Аз (Енки) съм пазителят на печата горе и долу...“ (виж „Enki and the world order“, lines 1-16) В шумерския епос „Lugal-e“ („Лугал-е“) се говори за Голямата пирамида в Гиза, Египет, като за „Великото оръжие“ и „Великото бедствие“, което бог Енки/Еа (шумерското име на планетата Меркурий) е издигнал на Земята: - „Домът, който се възвишава като гърда (като купчина; като грамада), който аз въздигнах нависоко.“ (виж кн. „Войните на боговете и хората“, 3ахария Амнон Сичин, БАРД, София, 2003, стр. 168). Че Голямата пирамида в Гиза, Египет е била територия на Древната Змия/Дракон, „която се нарича Дявол и Сатана“ (виж Откр.12:9), проличава и от следното изказване: - „Ти си превъзходен като Великия бик, стълбът (или колоната) на Змийската нома.“ („нома“ – име на всяка от 42^-те провинции/номи, на които бил разделен древен Египет). (виж „Pyramid Texts“, Spell 436, §792_a)] Службата на левитския първосвещеник в Светая Светих на храма, в деня Йом Кипур, както и делото на Исус Христос на кръста, ни откриват тайната, че умилостивението за всички хора, живеещи по целия свят, може да бъде осъществено само, чрез действието на „дървото на живота“ - Храмът на Господ-Бог Яхве в град Ерусалим (символ на Милостта), което („дърво“) с действието си, единствено, може да погълне (да възпре като изпие) смъртоносното действие („отровата на змията“) на „дървото на познаване доброто и злото“ - Голямата пирамида в Гиза, Египет [символ на Справедливостта или Съда (Божият Гняв)] (виж Исая 19:17; ср. Яков 2:13). Метафорично, само (Царят на) Ерусалим може да отнеме/да даде „ключовете на Ада и на Смъртта“ от/на фараона на Египет [на царя на Вавилон (ср. Дан.1:1,2)].} Господ Исус Христос Е Царят, Който Единствен има способността да подчини реалността и дори да отмени физическите закони, изменяйки нормалния порядък (ход) на нещата, за да ни развърже и да освободи човечеството от връзките на Греха, и Смъртта (ср. Мат.9^-та гл.; Лука 13:10-13 и др.; ср. Фил.3:21; Откр.1:5).

„Напиши, което видя и което е, и каквото ще стане след това.“ – (Един древен египетски надпис гласи: - „Онова, което може да се наименува - трябва да съществува. Онова, което е наименувано - може да се запише. Онова, което е записано - ще се помни. А което се помни - ще живее.“) Йоан получил заповед да напише, което видял - „което е“, т.е. състоянието на 7^-те църкви непосредствено преди да започне „Денят Господен“, „и каквото ще стане след това“ (виж Откр.4:1), т.е. самият „Ден на Съда“ (над живеещите по Земята).

„Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми и седемте златни светилника.“ - ерудицията и мъдростта на народите в древността се занимавали с космическата история, свързана с небесните тела, с прецесията (движението назад); с движенията на 7^-те планети в Слънчевата с-ма, с тяхната власт над, и въздействие в/у Земята, и в човешката история (виж Йов 38:33). {За седемте звезди е споменато и в кн. 1Енох: „Аз видях там седем звезди, като големи горящи в огън (блестящи) планини [или като (седем) небесни духове] и, когато попитах за тях, Ангелът ми каза: - „Това място - е краят на небесата и земята; то се е превърнало в затвор за звездите и небесното войнство (множество). И звездите, които кръжат над огъня, това са тези, които са престъпили заповедта на Господа в началото на въздигането си (възхода си), защото те не са излезли в определеното (назначеното) им време. И Той се разгневил на тях, и ги вързал (оковал) до момента, в който вината им трябва да бъде изпълнена, (дори) в продължение на десет хиляди години [- до една тайна (неизвестна) година].“ (виж кн. „The Book of Enoch“, Translated by Robert Henry Charles, Society for Promoting Christian Knowledge, London, 1917, Chapter 18:13-16)} 

„Седемте звезди - са ангели на седемте църкви, и седемте светилника, които видя, са седемте църкви.“ – Чрез религиозни култове и ритуали древните народи ревниво пазели спомена, че сменянето на големите световни епохи, било следствие от последователни космически, и планетарни катастрофи (сътресения), инициирани от 7^-те планети. Апокалипсисът представя Църквата като Небе със 7 огнени светила - 7^-те планети, които Слънцето държи?) владеещи Земята, светещи и разпръскващи мрака на световната история (виж Мат.5:14-16). {В скрит (езотеричен) смисъл - град или  кула (ср. Бит.11:4) със седемстенно заграждение (запечатан със 7 обръчи или защити/печати) е указание за нашата планетарна, Слънчева с-ма [а Земята е Градината на живота или Лозето, оградено с плет (виж Марко 12:1)].} Стремежът да се разгадае „тайната (гатанката) на древността“ (виж Пс.78:1-4) или „скритото от създанието на света“ (виж Мат.13:35) (ср. Исая 6:9,10; ср. Мат.13:14,15), за да бъде хвърлен мост към бъдещето, пронизва цялата Библия (виж Пс.77:5; ср. Откр.10:7). Сега тази мъдрост, свързваща Небесата със Земята в единен план (виж Йов 38:33), тази тайна на 7^-те звезди/ светилника/църкви, ни е изявена, чрез Откровението за (на) Господ-Бог Исус Христос.