Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2014 13:22 - Лично тълкувание на Окровение гл.22-ра І част
Автор: karev Категория: Други   
Прочетен: 960 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.01 14:07


ТЪЛКУВАНЕ НА КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ 22-ра гл. І част

„И показа ми чиста река с вода на живот, светла като кристал, излизаща от престола на Бога, и на Агнето, (течаща) сред улицата му. И (над) реката оттук, и оттам, (имаше) Дърво на живот, даващо дванадесет плода; даващо плода си според всеки месец. И листата на дървото (бяха) за изцеление на народите.“   

Наблюдението, че Откр.22-ра гл. има много общи изрази с Откр.1-ва гл. е довело до заключението, че ап. Йоан е написал книгата Откровение като годишен цикъл от пророчества, предназначен да бъде четен пред събранието по църквите, паралелно с поредицата от старозаветни четения от книгата на пр. Езекиил. С Откр.22-ра гл. завършвал един пълен годишен цикъл, като последните стихове от Откр.22:6-21 били четени точно една година по- късно след като била прочитана Откр.1-ва гл. [четения, които продължавали от празника „Възкресение“ („Великден“) до „Възкресение“ (на следващата година) (виж Откр.1:3)].

Първият храм (в град Ерусалим) бил наречен „Храмът на Соломон“ едва след смъртта на строителя му – Джедидия (виж 2Царе 12:24,25), син на цар Давид от Витсавее. Но, когато бил построен за първи път, бил известен като „Храмът на слънцето и на луната“, като „сол“ означава „слънце“, а „амон“ („омон“) означава „луна“, т.е. Амон/Юпитер - истинската луна „ях“ на Вехтия по дни – Слънцето. Така „Храмът на Сол-Омон“ бил храм на Слънцето и на Юпитер/Ях-ве - „престола на Бога и на Агнето“.

Ангелът с чашата (Откр.21:9), показал на Йоан външността на Града (Откр.21:10), сега обръща вниманието му към някои детайли във вътрешността на града. В древните предания и в апокрифната литература („Книгата на Енох“ и др.) съществува описание за четири огнени (някакви могъщи енергии като) реки, които извират от Светия хълм, обикалят цялата („четирите краища“ на) планетата Земя, и се вливат обратно в Голямото Космическо море от огън (ср. Еклес.1:7). Йоан видял река с вода на живот„светла (чиста, бистра, ясна) като кристал“, извираща от престола на Бога и от Агнето, течаща посред улицата на града. Сцената ни насочва към Едемската градина, в която се стичали всички Космически води и, от (образно) която бликали всички извори (Бит.2:6), за да образуват Реката, която след това се разделяла на четири реки [Мойсей споменал реките: - пра Нил (Фисон), Гион, Тигър и Ефрат], които носели живот, напоявайки фигуративно, целия свят (виж Бит.2:10-14). Образността тук е заимствана и от книгата на пр. Езекиил в неговото видение за възстановения Храм: „Тогава ме върна при вратата на дома; и ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома беше към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара. После ме изведе по пътя на северната порта, и ме преведе наоколо по външния път към външната порта, по пътя към портата, която гледа към изток; и ето, вода течеше от дясната страна. И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток премери хиляда лакти, и ме преведе през водата; водата беше до глезени. Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата беше до колене. Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата беше до кръста. После премери хиляда, и беше станала река, през която не можах да премина, защото водата беше се издигнала и беше станала вода за плуване, река непроходима. И рече ми: Видя ли сине човешки? Тогава, като ме заведе, върна ме към брега на реката. А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде голямо дърво и от двете й страни. Тогава ми рече: Тази вода изтича откъм източната страна, слиза към полето, и се влива в морето; и когато се излее в морето, водата му ще се изцери. И всяко одушевено, с което морето изобилства, ще живее на всички места, дето би отишла тази пълна река; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тази вода е дошла там, и че водите на морето са се изцерили; понеже където отиде реката всичко ще живее... А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, която ги пои, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление.  (Езек.47:1-9,12). В Стария Завет хората трябвало да пътуват до храма, за да бъдат очистени, но това не ще бъде така в Новия Ерусалим. Образно, големият меден леген, в югоизточния ъгъл на дома (виж 2Лет.4:10), ще се преобърне и неспирно ще излива своето съдържание изпод вратата на Божия дом, за да стане могъща Река на благодат и живот за целия свят (виж Зах.14:8,9). И пр. Езекиил, и ап. Йоан ни казват, че от двете страни („оттук и оттам“) на Реката е - Дървото на живота или още (в зороастризма, с чиито идеи е пропит късния юдаизъм) - Дървото на всички семена и всички лекарства. Пак образно, четири реки (потока) произхождат изпод корените на това дърво - с мляко, с мед, с масло и с вино, които изтичат от хълма Сион, и напояват, и веселят целия град (ср. Пс.46:4), и целия свят. Раят ще бъде не само възстановен, той ще бъде напълно завършен, всяка негова същност ще бъде доведена до съвършено изпълнение и осъществяване. Понятието „Рай“ - това е просто другото име за мястото на небесните сфери; „градината“, в която образно ходят „животните“ (съзвездията) [в шумерската митология „UL.HE“ - „сияйното стадо“, „животните“, зодиакът, съзвездията, на които човекът дал име (виж Бит.2:20)], плуват или играят „големите морски чудовища“ (ярките звезди) и летят „небесните птици“ (планетите и кометите). [На акадски език думата „Рай“ или „Едем“ означава „стъпала“ (на стълба) или „тераса“ (голяма стъпаловидна тераса; стъпаловидна пирамида; издигащ се към небесата, подобно на голямо дърво; зикурат). (виж кн. „Biblical Discoveries in Egypt, Palestine and Mesopotamia“, Jacob Politeyan, Publisher: Elliot Stock, London, 1915, p. 27)] [„И Бог каза: - Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. Бог създаде двете големи светила: по- голямото светило, за да владее деня, а по- малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята.“ (Битие 1:14-17). „По подобен начин в култури като тази в древен Египет звездите били групирани в съзвездия, така че те последователно да се издигат над хоризонта със скорост едно съзвездие на час и така да се улесни определянето на времето през нощта, функция, която може да се разглежда като аналог на определяне на времето по слънчевия часовник през деня. От друга гледна точка Луната и Слънцето, съответно, били символ на женските нематериални и на мъжките материални области. ... В такива култури като тази в древен Египет дневните часове (от изгрев до залез) били свързвани с материалната област, докато през нощта се казвало, че Слънцето слиза в нематериалното царството на Подземния свят (в Бездната). През нощта времето често се измервало във връзка с прогресивното изгряване на съзвездията, които се използвали за отбелязване на изминаващите часове.“ (виж кн. „Primal Wisdom of The Ancients“, Laird Scranton, Publisher: Inner Traditions, Rochester, Vermont, 2020, Ch. 5 „The Aligned Shrine“, ... Ch. 11 „Lessons in Sacred Geometry“)]

{В един мит за Потопа на езика Andingari на австралийските аборигени от Южна Австралия, се казва: - „Malgaru и Yaul били двама братя. Yaul бил по- младият. Malgaru имал мях от кожа на кенгуру, пълен с вода и две огнени тояжки (жезли). Те пътували към южното крайбрежие от северната пустиня. Yaul изпитвал жажда, но брат му Malgaru отказвал на настойчивите му молби за вода. Те стигнали до Biranbura, западно от залива Fowler’s Bay. Yaul бил отслабнал (отпаднал; отмалял) и гърлото му било пресъхнало. Malgaru оставил меха си с вода скрит под някакви камъни [над които морето сега се разбива]. Yaul станал много гневен (сърдит; ядосан). И когато брат му се върнал, двамата се скарали. Malgaru отново излязъл на лов. Когато се скрил от очите му Yaul потърсил и намерил кожения мях. Той го ударил с жезъла (тоягата) си и го разкъсал. Водата започнала да се излива. Malgaru се завтекъл назад и се опитал да спаси меха си, но водата продължила да изтича и се разпространила, и в крайна сметка ги удавила и двамата. Тя също образувала морето…“ „То (морето) също започнало да се разпространява във (да залива) вътрешността на страната, но Bird Women (Жената-птица) дошла от изток и ограничила (затворила) водите с преграда от корените на дървото ngalda kurrajong. Ето защо корените на (дървото) ngalda съдържат прясна (свежа; вдъхваща живот; жива) вода.“ (виж виж кн. „The Europeans in Australia“, Alan Atkinson, Oxford University Press Australia and New Zealand, 1998, Vol. І, Part 1, „Original Differences“, „Stemming the Flood Waters“, p. 1 и виж кн. „The Speaking Land: Myth and Story in Aboriginal Australia“, Ronald Murray Berndt & Catherine Helen Berndt, Penguin Books Australia Ltd., Ringwood, Melbourne, Victoria, Australia, 1989, рр. 44-45) Може би, братята Malgaru и Yaul са прототип на библейските Каин и Авел? Кожените мехове или „кожени дрехи“, които Яхве направил на Адам и Ева (виж Бит.3:21), вероятно били две специални пирамиди: - Голямата пирамида в Гиза, Египет и - Храмът на планината Сион, Израел, които подобно на мехове за течности, задържали в себе си, и изливали енергиите („водите“), които изтичали от Небесата на Земята? „Жената-птица“ вероятно била планетата Венера, която възпряла водите на Голямото Море (ср. Йов 38:8-11; Изх.14:22), като направила преграда от корените на дървото, под което изтичали живи води (ср. Ерем.2:13; Зах.13:1; 14:8)? Дървото „ngalda kurrajong“ в Библията е наречено - „дървото на живота“ (ср. Езек.47:1-12; Откр.22:1,2). „Водите“, изтичащи изпод прага на Божия Дом, като голяма река, били символ на могъщото изливане на Светия Дух (виж Йоан 7:37-39), чрез Който се оживотворява (изпълва с живот) целия ни свят.}

[Върху Tablet ІІІ от шумерските „The Kharsag Epics“ (~ 2700 г.пр.Хр.) е записано: „Като огърлица (колие) великолепната река, сияещата река, течала през тъмнината. Госпожа Нинлил стояла на брега на реката със силно течение – вкусвайки с наслада от тъмнината. Гледайки на него, тя била очарована (омаяна) от водата – възхитена от великолепието (величието). Господ Отец се радвал на Голямата Планина; той гледал и бил въодушевен от великолепието; Учителят, който бил отговорен за нейната Съдба, погледнал нейната слава и бил пленен от нейния блясък. Славната вода течала силно; вълнението (възбуждането) му се увеличавало - в тъмнината те се целували. Сърцето на Жената пеело; нейното сърце било напълно пленено; желаейки, тя му се отдала покорно; той захвърлил дрехите си; бързо влизайки, неговият възбуден член я напълнил с живот. Реката сияела - сияещата река се изливала в Жената. Госпожа Нинлил, очарована стояла на брега на реката, пленена от своя Господ. Очите на Господ Енлил сияели; очите на Господа блестели – той гледал трепетно на нея. На Голямата Планина Отецът, Господ Енлил със сияещи очи, погледнал на нея с трепетни (любовни) очи; нейният Учител, който определял бъдещето, този със сияещите очи, я гледал с трепетни очи. Неговата нежна жена му проговорила - тя не се срамувала, че неговото жизнено семе било поставено в нейната утроба. Госпожа Нинлил му казала: - Там, където сте дарили вашето семе в утробата ми, нов живот ще се утвърди (зароди).“ (виж кн. „Genius of the Few: The Story of Those Who Founded the Garden in Eden“, Christian Arthur Edgar O’Brien and Barbara Joy O’Brien, Turnstone Press, Wellingborough, Northamptonshire, U.K., 1985, Ch. 3, pр. 58-59) Това не е просто любовна история, а е поетично описание на грандиозните космически явления, породени от „сияещата река“, изтичаща от Господ Енлил (планетата Юпитер), през „Голямата Планина“ – Голямата пирамида в Гиза, Египет, вливащи се в „тялото“ на Госпожа Нинлил (планетата Венера), чрез Храма в град Ерусалим, Израел - „утробата“, която поражда новия живот (обновяването) на планетата Земя.]

{Според описаното в древните митове, за да съществува „Царството Божие“ на планетата Земя, т.е. за да има високоразвита, хармонична и устойчива във времето човешка цивилизация, са били нужни следните неща: 1.) Божествени Създатели, от извънземен произход, със специални способности да създадат Живота (да създадат живи и разумни същества). 2.) Изкуствено свързана със Силата на Вселената и упорядъчена от Създателите бинарна звездна система, и принадлежащата им планетарна система, с вторично (изкуствено) въведени „заповеди“, към поведението (взаимодействията; посредством извънземни резониращи кристали, техногенно поставени вътре в ядрото на планетите и в специални пирамидални постройки на повърхността, които си взаимодействат) на телата в тази система, за да се създадат максимално подходящи условия за живот на поне няколко съседни планети в тази планетарна с-ма. [
В най- простия смисъл, процесите на материално създаване (сътворение) започват с две енергии, които са компонентите на (или съставляващи) светлината, характеризирани като женска (нематериална) и мъжка (материална) енергии. Двигателят, който задвижва (управлява) процесите на създаване на материално творение, изглежда се дефинира от концепцията за дипол, осцилиращ (колебателен) ефект, който възниква, когато се срещнат две енергии с противоположна полярност и чиято динамика непрекъснато събира, и разделя положителните, и отрицателните полюси на енергията, сравнимо с действието на тупкащото сърце. Науката дефинира няколко класа диполи, включително електрически, магнитни и гравитационни диполи, чиито действия се разбират като груби корелати едно на друго. Междувременно, тъй като разбираме, че структурата на електромагнетизма преплита магнетизъм и електричество, разумното заключение (извод) е, че женската енергия на нематериалното царство е от природата на магнетизма, докато мъжката енергия на материалното царство е подобна на електричеството. Като се има предвид това, изглежда разумно динамиката на дипол да може да се приложи към тях като първични класове енергия. Формите и ефектите (следствията) от материалното сътворяване привидно се появяват като естествени странични продукти от процеса, чрез който тези две качествено различни енергии се преплитат под формата на електромагнетизъм – процес, който също традиционно се разбира като катализиран от осцилиращото (колебателното) действие на дипол.“ (виж кн. „Primal Wisdom of The Ancients“, Laird Scranton, Publisher: Inner Traditions, Rochester, Vermont, 2020, Ch. 8 – „Symbolic aspects of angular momentum“)] 3.) Божествен камък/кристал на Силата [някакъв „божествен (подобен на квантов) компютър“], в който Бог е записал „заповедите“, т.е. цялата необходима информация за живота (и на всеки растителен, и биологичен вид) на планетата Земя, и който специален кристал „Божие дело“ (виж Изх.32:16), като извънземно, техногенно устройство (дар от Създателите ни), може да влиза в динамична връзка с Галактическата информационно-енергийна мрежа. Кристални структури (материални тела), които, благодарение на такъв специален кристал „Божие дело“ или, около такъв „крайъгълен камък“ (виж Йов 38:6; ср. 1Петр.2:6), черпейки нестихваща звездно-планетарна енергия, извличат материални частици (пояждайки или хранейки се; като бебе в утробата на майка си) от по- древни, вече съществуващи наоколо, материални структури (буквално разграждат материални структури, подобно на нишки или прежда от блуза; прах от планетата?) и растат (нарастват; слепват се, като детайл в 3D принтер), подобно на жив организъм, по предварително заложена от Създателите програма (виж Ефес.2:20б,21)! [За това, как посредством космически вибрационни хармонии или „небесна музика“ и пеещи кристали/камъни, които си говорят (пеят) – дори и камъните нарастват, е писал още и древногръцкият учен, математик, и философ Платон (427-347 г.пр.Хр.); (за още виж кн. „The Pythagorean Plato: Prelude to the Song Itself“, Ernest Glenn McClain, Great Eastern Book, 1978)] 4.) Цар, който може да демонстрира пред народа си, че може да умре и след това да възкръсне [т.е., че владее над смъртта; т.е. може ставайки дух обратно да се материализира в тяло (виж Лука 24:39)], защото е помазан (е „месия“) отгоре с Божествената Мъдрост и със Силата на Вселената, създала живота, и хората. Цар, наречен в древните митове - „Мъжът“, който може съвършено да управлява народа си, понеже има специална („интимна“) връзка с Бога (и с Вселенския Разум), в когото са Духът и Силата на Добрата Вселена, посредством специалния жезъл, снабден с кристал [нещо подобно на „дистанционно управление“ „Божие дело“ (виж Изх.4:20; 17:9)]. 5.) Специално изградени две основни пирамиди (права и обърната; „мъжко и женско“) – две „дървета“, издигнати по план на Бога [кристалът „Божие дело“ съдържал, подобно на компютър, цялата необходима 3D информация за изграждането на такъв неръкотворен храм (ср. Деян.17:24в); а и на всяка материална структура (материално тяло), замислена от Бога - според вида си], на посочено от Бога точно определено място за всяка една от тях, между които две пирамиди тече Космическата „река на живота“. 6.) Град, наричан от древните - „Жената“ („Невестата“), в чиято „утроба“ се намирал храм/кораб/обърната пирамида („яйцеклетката“), в който храм Царят-помазаник – „Мъжът“ можел да влиза и да излиза, и да донася от Бога, и от Вселената - Живота и благоденствието на целият си народ. 7.) Система от такива пирамиди (със специални кристали в тях), свързани в единна „мрежа“ помежду си, които „се плодят и размножават“ по образ и подобие на двете основни пирамиди/дървета (техни „образи“ или „потомство“), изпълвайки лицето на, и обладавайки цялата планета Земя, за нуждите на цялото прогресиращо човечество. [В последния от своите „Диалози“, озаглавен „Епиномиc“ (послепис към „Закони“), в самия негов завършек, древногръцкият философ Платон пише: „За всички, който учат (продължават своето обучение) по правилния начин, всички диаграми (геометрични конструкции), всички системи от числа и съотношения, и всички правилно съставени хармонични прогресии (мелодични съчетания), и единната съгласуваност (схема, система) на всички небесни движения (въртения, обороти) на звездите, би трябвало да разкриват сами по себе си..., че съществува една единна, естествена взаимовръзка, обединяваща всички тези неща... “ (виж кн. „Plato - Charmides, Alcibiades I and II, Hipparchus, The Lovers, Theages, Minos, Epinomis“, Plato, translation by Sir Walter Rangeley Maitland Lamb, Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts; and William Heinemann Ltd., London; and G.P. Putnam’s Sons, New York, 1926, Plato VIII, „Epinomis“, 991e-992a, pp. 484, 485)]}

{Вероятно, цялата Битие 1-ва гл. представлява заемка от по- древен шумерски хвалебствен химн на сътворението (свещенически химн свързан с цикличния годишен календар на плодородието), вмъкната в кн. „Битие“, едва след завръщането на юдеите от Вавилонския плен, извършена от книжника Ездра. [А и пасажът от Бит.1:1 до 2:4 не фигурира в най- старите, т.н. яхвистки текстове (като например - Бит.2-ра и 3-та гл.), а е от доста по- късно вмъкнатите, т.н. свещенически текстове.] Шумерите броили годината като 6 двойни (слънчево-лунни) месеца от по 60 дни, което изглежда, че е в основата на текста на Бит.1-ва гл. (вкл. Бит.2:1-4). Когато свършвала първата (слънчевата) половина от двойния 60-дневен месец (~ 30,4 дни на Слънцето) наставало „вечер“. А когато изминела и втората (лунната част от ~ 29,5 дни) - настъпвало „утрото“ на новия слънчево-лунен (60 дневен) двоен месец (времеви период; „йом“). Именно характерния израз и стана вечер, и стана утро (виж Бит.1:5,8,13,19,23,31) разкрива точно този твърде специфичен способ на шумерското броене на годината (6х60 дни)! Първият двоен месец започвал на 22-ри декември: – „Да бъде светлина!“ - в най- старите митове винаги е денят на зимното слънцестоене. След 60 дни настъпвал вторият двоен (слънчево-лунен 60 дневен) месец – характеризиращ се с отлив на водите, при което се появявала сушата. След още 60 дни - изниквала новата реколта - при дърветата и всякакви семеносни треви. След още 60 дни идвало лятото - свързвано с най- големите религиозни култове на поклонение към двете (голямото и малкото) небесни светила. След още 60 дни в Шумер настъпвало времето, когато в природата видимо се намножавали рибите и птиците с тяхното ново поколение. И накрая, последната 6-та част била посветена на плодородието на останалите животни, и властта дадена на човека от създателите ни над цялото творение. Така, в рамките на една календарна година от 360 дни (6 двойни месеца по 60 дни всеки) привършвал заповяданият от Бога-Творец цикъл на плодородието. По този начин шумерите се удивлявали на и възхвалявали въведения от Създателите редуващ се ред в природата, в рамките на една година: - Бог каза (заповяда) и (така) стана. [Най- вероятно, свещеникът-книжник Ездра взел от царските архиви и хитро приспособил този шумерски хвалебствен (следващ календара) химн като свещеническа обосновка относно изискването към юдеите (след плена) стриктно да спазват съботата - седмия ден, като почивен (една наредба уж съществуваща още от времето на сътворението, а всъщност - манипулативно изфабрикувана); (ср. Ерем.7:22,23; 8:8).] [Съществува и още нещо свързано с понятията вечер (нощ) и утро (ден). „Образът на земна могила (хълм; насип; пирамида), която е била енергийно издигната от (изсред) тялото на водоем в първите (в най- древните) времена, ни подготвя за сцената да можем си представим нашата материална вселена във връзка с подземния свят, чиято същност в крайна сметка е вълнообразна. Можем лесно да свържем идеята за невидимия подземен свят с тази за невидима втора вселена. По същия този начин, будистката концепция за първичната могила е изобразена във връзка с цикличен поток от енергии, сравним с цикъла на енергия, за който догоните са съгласни, че се съхранява между двете вселени. Тази перспектива естествено свързва материалната сфера с концепцията за деня и нематериалната област с тази за нощта, така че от самото начало има силно внушение, че планът на светилището (храма) е свързан не само с извикването (призоваването в съществуване) на пространството, но и с това на времето.“ (виж кн. „Primal Wisdom of The Ancients“, Laird Scranton, Publisher: Inner Traditions, Rochester, Vermont, 2020, Ch. 5 „The Aligned Shrine“)] 
[Факт е, че космологичните аспекти, на видимите смърт и прераждане, както на звездата - Слънце („Ан“ или „Ану“; „Бог-Отец“) в деня на зимното слънцестоене (ср. Битие 1:3), така и на звездата - „луна“ на Слънцето („Ях“ или „Яхве“ – планетата Юпитер; „Бог-Син“) на „Пасха“, и на третия ден след празника (ср. Мат.27:63), са били точно пресъздадени, чрез зачатието, смъртта, и възкресението от мъртвите на Господ Исус Христос. По този великолепен начин Светият Дух-Майка Е онагледила пред умовете на хората, грандиозното дело на подновяване на живота на Земята. Ние не сме сами на тази „бледа синя точица“! За нас се грижат, защото ни обичат! Заради нас, Разумната Вселена съвършено прецизно може, в точно определени, критични за Земята моменти, да изгаси и да запали отново нашите две звезди (Слънцето и Юпитер) – за да ни спаси и гарантира вечния живот!]}

„И (над) реката оттук, и оттам, (имаше) Дърво на живот, даващо дванадесет плода; даващо плода си според всеки месец.“ - Думата за „дърво“ е гръцката „xulon“, използвана често по отношение и на кръста (виж Деян.5:30; 10:39; 13:29; 1Петр.2:24). Метафорично - кръстът Христов – е „Дърво(то) на живот(та)“ сред възстановения Божий Рай и ще носи живот за всички обитатели на Земята. Във видението на пр. Езекиил 47-ма гл., Дървото на Живота е постоянно плодоносно, като ражда плод дванадесет пъти и дава плод всеки месец. Йоан изяснил, че силата на Христовото Дърво (кръста) ще преобрази целия свят – листата на Дървото са за изцеление на народите (виж Езек.47:12). [Много древни, оскъдни и откъслечни, сведения разкриват, че човешката цивилизация преди Потопа била организирана в „клетки“ по 6+1 селища, в структура, наподобяваща килийките на пчелна пита - 6 града („листа“), симетрично разположени, около 1 централен град, с голям енергиен, централен храм/пирамида („дърво“), в средата. На свой ред - всеки от централните градове (с големи храмове/пирамида) бил свързан, чрез прави и гладки, каменни пътища (построени от елохимите), в една по- голяма енергийна, „кристална“ структура от симетрично разположени 12+1 (около 1) централни града. „Паяжината“ (от паралели и меридиани) или „мрежата“ от пътища, свързваща всички ключови (енергийни) градове-центрове, била разпростряна в/у повърхността на двете полукълба (северно и южно) на планета Земя. Двете най- централни „дървета“ в тази жива гора или „градина“ - световната мрежа от селища били - „дървото на познаване доброто и злото“ (Голямата пирамида в Гиза, Египет; „мъжкото“ начало; „Силата“) и „дървото на живота“ (на мястото на храма в град Ерусалим, Израел; „женското“ начало; „Живота“). На свой ред - двете дървета в градината били свързани посредством невидимата „мрежа“ или „решетка“ на (ефира на) Вселената - с другите космически „кристали“ - 12 планети + 1-на (или около 1-на) звезда (Слънцето), 12 съзвездия - с (около) 1-но централно съзвездие; всички звездни центрове - с центъра на галактиката ни, а всички центрове на галактиките - с „Извора на Живота“ - с „кристалната река“, извираща от Престола на Ел-Елайон (Върховният Бог; Бог-Отец), от Дървото на Живота (две дървета, съединяващи се в едно, чрез реката на живота?), всред Божия Рай.] [Древните хора си представлявали Рая като двата бряга на голяма лъкатушеща река, която се простирала през Бездната на пространството м/у Небесата и Земята. В египетските „Coffin Texts“, ІV, Spell 317, §111, богът на Нил (Hapi) казва: „Моята форма е на Небето“. В един египетски текст, озаглавен „Химн на всички богове като единния Бог“, е записано: „Нил падна от Небесата…, даже на Планините“. В „Aton Hymn“ е записано, че Бог „поставил (поместил) Нил на Небесата, за да може да той да се спусне и да носи своите вълни над Планините (пирамидите).“ По същия начин, в „Coffin Texts“, ІV, Spell 318, бог Нил се хвали: „Аз напълних Окото на Хор с водите на Нил... Моята вълшебна сила е просъществувала в пределите на Небесата и Земята...“ Имайки своето начало от Нун - Бездната на Космоса, бог Нил се спущал от Небето и ставал любовник на бога на земята Геб, което довеждало до влизането в недрата на Земята и в подземния свят. В „Hymn to the Nile“ изначалният Нил се прославя със загадъчните думи: „Влизам в подземния свят и излизам отгоре, обичам да се възкачвам нагоре, като мистерия (тайна).“ (виж кн. „From Fetish to God in Ancient Egypt“, by Sir Ernest Alfred Wallis Budge, Oxford University Press, H. Milford, London, 1934, р. 385) „Да се извести: Окото на Horus е установено (или е поставено) върху крилото на неговия брат Set.“ (виж „Pyramid Texts“, Utterance 615, §1742a)]

„И листата на дървото 
(бяха) за изцеление на народите.“ - в класическия гръцки език думата „терапея“ означава - „служба“, „лекуване“, „терапия“, „грижа“, „хранене“. Има няколко случая, при които тази дума е употребена в Новия Завет (виж Мат.24:45; Лука 9:11; 12:42). Йоан видял как изцелителните качества на Кръста ще дават живот на народите. Със смъртта и пробождането на Христос, метафорично, тази Река на Живота вече е потекла (виж Йоан 19:34; 4:14; 7:37-39) и ще продължава да тече по Земята с нарастващ поток на благословения, изцелявайки народите, слагайки окончателния край на беззаконието, и на войните (виж Зах.14:8-11; Мих.4:1-4). [В шумерският „Епос за Гилгамеш“, след като преминал 12 поприща в пълен мрак, Гилгамеш се озовал в област на ярка светлина и открил Градина от скъпоценни камъни, където карнеол (сердолик) принасял плодове, а листата на дърветата били направени от лапис-лазули (лазурит). Гилгамеш достигнал Небесния Рай. (виж кн. „ANET - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament“, by James Bennett Pritchard, Princeton University Press, 1969, p. 89)]

„И нищо проклето не ще има вече. И престолът на Бога, и на Агнето ще бъде в него, и слугите Му ще Му служат. И ще гледат лицето Му, и името Му (ще бъде) на челата им.“

Обещанието, че няма да има нищо проклето всъщност е изпълнението на древните обещания: - „Така казва Господ Иеова: В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя и да се населят градовете, и запустелите места ще се съградят. Опустошената земя ще се обработи, макар че е била пуста пред очите на всеки, който минаваше. И ще казват: Тази земя, която беше запустяла, стана като Едемската градина, и запустелите, опустошените и разорените градове се укрепиха и населиха. Тогава народите останали около вас ще познаят, че Аз, Господ, съградих разореното и насадих запустялото. Аз Господ изговорих това и ще го извърша.“ (Езек.36:33-36). {Периодът, когато Земята била без Луна [и имало малко (по- далечно) и голямо (по- близко) светило [Бог-Отец и АгнетоВсевишният (Бащата) и Яхве (Синът); Слънцето и („луната“ на Слънцето) - планетата Яхве/Юпитер; Ану (Уту) и Енлил; Вишну и Шива; Хелиос и Зевс - две власти или престоли в Небето (виж Дан.7:9-14; ср. Откр.21:23; 22:1,3)] е един от най- древните запазени периоди в паметта на човечеството. В Шумерски източници е записано, че проклятието на Земята (виж Бит.3:18) всъщност било начало на ледников период; студ и хлад, при който земята нищо хубаво не ражда, освен (донякъде й фигуративно) – „тръни и бодили“ (ср. Бит.3:18). В древните митове Актът на Сътворението се явявал „символичен и магически обред“, чиято основна част се състояла от произнасянето на свещени заклинания или слова от създателите в/у някакви специални обекти (предмети; плочите-кристали в кивота), което се считало, че символизира създаването на Земята (ср. Бит.1:1). По силата на този обред се вярвало, че тези много специални символи на Земята (виж Изх.32:16) били изпълвани (зареждани) със специална сила (ср. Бит.4:12а - „Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си…“). В тази си подробност тези сакрални обекти и свързаните с тях „заклинания“ изглеждат много подобни на описаните „Sumerian Tablets of Destinies“ („Шумерски Таблици на Съдбите“). „Този процес на създаване на Земята, чрез Словото на създателите [Бог-Отец (символизиран в небето от царуващото Слънце) и Бог-Син – Господ Бог Яхве (символизиран в небето от прославената планета Юпитер)] няма еквивалент. Този способ на създаване може да бъде сравнен с Хермополската концепция за създаването на света, съгласно която, се считало, че Земята е била създадена, по пътя на пресушаване (или изсушаване) на първичните води, които обграждали острова. И при двата метода - създавайки магически процес (словото) и процедурата от слънчево излъчване (сияние), имали същия резултат, изглежда те сякаш са откривали на яве какво преди това е било създадено от безименните сили, но което е било скрито под първичните води.“ (виж кн. „The Mythical Origin of the Egyptian Temple“, Eve A.E. Reymond, Manchester University Press, 1969, рр. 91,92)}

{В зороастрийският, древно-ирански, т.н. „The Zurvanite Myth“ (~ ХІІІ в.пр.Хр.) е описана една древна астрономична история, която твърде много прилича на старозаветния разказ за двамата братя-близнаци Исав и Яков, и тяхното благославяне от баща им Исаак (виж Бит.27-ма гл.): „Когато изобщо нищо не съществувало, нито небето, нито земята, съществувал единствено великият бог Zurvan (Зурван; алюзия за вечното движение на Слънцето), чието име означава „участ“ или „съдба“. Той принасял жертва в продължение на хиляда години, за да може да има син, който да се нарича Ohrmazd (Ормазд или Ахура Мазда; прозвище на планетата Яхве/Юпитер), който би създал небето и земята. В края на този период от хиляда години той (Зурван) започнал да размишлява и си казал: - „Каква полза от тази жертва, която принасям и наистина ли ще имам син на име Ормазд или напразно понасям всички тези тревоги? - И едва щом му минала тази мисъл, били заченати както Ормазд, така и Ahriman (Ариман или Анхра Маню; прозвище на планетата Сатана/Сатурн); - Ормазд, заради жертвата, която бил принесъл и Ариман, поради неговото съмнение. Когато разбрал, че в утробата на майката имало двама сина, той дал обет (клетва), казвайки: - „Който от двамата дойде при мен пръв, аз ще направя него цар.“ Ормазд узнал за мисълта на баща си и я открил на Ариман. Като чул това, Ариман разкъсал утробата, излязъл (наяве) и пристъпил към своя баща. Зурван, като го видял, го попитал: - „Кой си ти?“ И той (Ариман) отговорил: - „Аз съм твоят син, Ормазд.“ И Зурван казал: - „Синът ми е светъл и благоуханен, а ти си тъмен и зловонен (смрадлив).“ И той заридал горчиво. И когато те разговаряли помежду си, Ормазд, на свой ред се родил, светъл и ароматно ухаещ; и Зурван, като го видял, разбрал, че това бил неговият син Ормазд, за когото той принесъл жертва. Взел филизите (млади клонки; отрасли), които той държал в ръцете си, които той принасял в жертва и ги дал на Ормазд, като казал: - „До този момент аз съм принасял жертвата; отсега нататък ти ще принасяш жертва за мен.“ Но тъкмо, когато Зурван протегнал жертвените клонки към Ормазд, Ариман се приближил до него и му казал: - „Нима ти не се закле, който от твоите синове дойде при теб първи, на него да дадеш царството?“ И Зурван му казал: - „О, лъжлив и лукав (зъл), царството ще бъде дадено на теб за девет хиляди години, но Ормазд направих аз цар над тебе, и след девет хиляди години той ще царува, и ще направи всичко според неговата воля (желание; преценка; усмотрение).“ И Ормазд създал (сътворил) небето, земята и всичко прекрасно (красиво) и добро; но Ариман създал демоните и всичко що е зло и порочно (извратено). Ормазд създал богатството (изобилието), Ариман – бедността (нищетата).“ (виж кн. „The Dawn and Twilight of Zoroastrianism“, Robert Charles Zaehner, Publisher: George Palmer Putnam’s Sons, New York, 1961, Ch. 8 - „The Varieties of Zurvanism“, рр. 207-208) Всичко това навява на мисълта, че първоначалните легенди за Адам и Ева, за Каин и Авел, за Авраам и Сара, за Исав и Яков, и много др., в първоначалния си вид са били сакрални епоси, разкриващи древни астрономични действителности. Когато след Вавилонския плен книжникът Ездра (който заимствал за написването на Стария Завет голяма част от литературата на персийския Зороастризъм) ги преразказал като истории на хора, основоположници (патриарси) на еврейската нация [движен от чисто националистични подбуди да покаже, че евреите са най- древната и най- великата нация, над всички останали народи по света (не, че това е така наистина и в действителност!)], оригиналното значение на тези древни, свещени разкази било изгубено... }

Престолът на Бога и на Агнето ще бъде в Светия Град. Гражданите са наречени „слугите Му“ (служителите Му; на гръцки език – „робите Му“) – израз, който се използва главно за да опише пророците (виж Откр.1:1; 10:7; 11:18; 15:3; 19:2,5; 18:24; 22:6,9). Това е изпълнението на старозаветната надежда за единение с Бога. Всички Господни хора са наречени пророци, защото „те ще гледат лицето Му“ - една привилегия, която в древността имали само пророците. Изразът обозначава интимна връзка с друга личност, както и взаимно доверие (виж Пс.17:15; Матей 5:8; Евр.12:14; 1Йоан.3:2).

„И името Му на челата им“ – по- специално стиховете насочват към фигурите на Мойсей (на иврит „Моше“ алюзия за „Архангел Мишаел/Михаил“ - планетата Венера и нейната предразсветна светлина, слизаща на хълма Сион, веднъж на всеки 8 години?) и Аарон [намек за името на съзвездието „Аурион/Орион“ (?), чиято неземна, огнена енергия, на през определени големи периоди от време, тръгвала по пътя - от Голямата пирамида в Гиза, Египет, през Синай/Хорив - възвишенията край Петра, Йордания, и покрай град Ерихон, влизала от изток във вътрешността на Храма в град Ерусалим?]. Аарон носел в/у челото си името на Яхве написано в/у короната в предната част на свещеническата митра. А самото лице на Мойсей било преобразено в отразяващо подобие на Славата-Лице, когато Бог говорел с него „лице в лице“ (виж Числа 12:8) от Облака на Славата. Както Името и Славата са обозначения на Присъствието на Яхве в теофанния облак, така Името и Славата описват отразеното Божие подобие. Да се каже, че победителите в Новия Ерусалим носят името на Исус Христос върху челата си, означава, че те отразяват славата на Христос, което означава, че те носят образа на прославения Христос. Ап. Павел писал: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.“ (2Кор.3:18). И, понеже всички светии са свещеници (виж Откр.1:6; 20:6), те ще носят Неговото име на челата си (виж Откр.3:12; 7:3; 14:1), служейки Му в Неговия Храм (виж Откр.7:15). Божественото име на челото е символ на собственост и автентичност. Пълното посвещаване живота на светиите на служба и поклонение на Бога е подчертано тук (виж Откр.7:3). [Това насочва на мисълта, че белега на челото, поставян от Звяра, е името му (виж Откр.13:16), а онези, които го носят са неговите чада - свещенослужителите му юдеи (ср. Йоан 8:44).].

„И нощ не ще бъде там, и няма да имат нужда от светило, и (от) светлина на слънце, защото Господ Бог ще ги осветява. И ще царуват до вековете на вековете.“

„И нощ не ще бъде там“ - стихът очертава една словесна картина, подчертаваща липсата на грях и зло в присъствието на Бога. Там няма да съществува враг и тъмни сили, оприличени на зверове, които да действат в своето си време или „Нощ“ (ср. Пс.104:20).

„Господ Бог ще ги осветлява“ - това състояние представлява установяване наново и започване отново на отношенията на пълна хармония, които били прекъснати поради греха. Стиха асоциативно ни напомня времето, когато Бог ходел с народа Си и Неговото живо присъствие им светело от огнения стълб (виж Изх.13:21,22; Числа 14:14; Неемия 9:12,19).

[Изявленията на ап. Йоан: – „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.“ (1Йоан.1:5 б) и „Никой никога не е видял Бога.“ (1Йоан.4:12 а) са сякаш описание на… масивна черна дупка – източник на колосални градивни енергии във Вселената!? „Онова, което намираме за тъмна материя и тъмна енергия, всъщност изобщо не е тъмно - а е свръхсветло! … Черните дупки изобщо не са някакви тъмни ненаситни чудовища. Представите ни са напълно погрешни. Те всъщност са източници на безкрайна светлина. Тази светлина се намира в сърцето на черните дупки. … Да погледнем някои страни от поведението на черната дупка и да ги сравним с тези на собствената ни планета. Къде виждаме високоенергийни електрони, движещи се с огромна скорост? В мълниите! Често смятаме, че мълнията се получава от натрупаното в облаците статично електричество, но никой не е успял да докаже това. Направените измервания всъщност показват, че натрупваната в облаците енергия далеч не е достатъчна да породи мълния. … Мълнията удря земята със скорост една трета от скоростта на светлината. Изумителното е, че последните открития показват, че проблясъците на гама-лъчи, които се наблюдават в горните слоеве на земната атмосфера, са свързани с гръмотевичните бури и мълниите. През 2011 г. НАСА откри също, че при тях се излъчва и антиматерия. Значи имаме периодични изхвърляния на електрони, гама-лъчи и антиматерия, както и анихилация на материя и антиматерия — същото, което наблюдаваме в свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката. Но това се случва не в открития космос, а в нашата атмосфера! Същият принцип на черната дупка се случва на всяко отделно ниво. … От нашия „Млечен път“ се излъчва антиматерия като същински фонтан.“ (виж кн. „Загадките на древното минало“, под редакцията на Глен Крайсбърг, ИК „БАРД“ ООД, София, 2013, гл. 4, стр. 63-65) „Тогава Соломон говори: - Яхве е казал, че ще обитава в мрак.“ (3Царе 8:12). „Който Сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин.“ (1Тимотей 6:16).]

„И ще царуват до вековете на вековете“ (ср. Откр.5:10) - това не означава, че спасените ще царуват един над друг, нито, че ще царуват над някакви други светове. По- скоро, това е един образ, един символ, на щастието на изкупените. Те повече няма да бъдат под потисническата ръка на някоя преследваща враждебна (религиозно-политическа) сила. Те ще се радват на свободата и изобилието, на които се радвали някога царете. Ап. Петър увещавал църквите към свят живот предвид идващата Земя, в която да живее правда (виж 2Петр.3:13). По същия начин и ап. Павел призовал християните в Рим да живеят богоугодно предвид идването на Вечния Ден: „И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по- близо до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а Денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.“ (Римл.13:11,12). По много сходен начин ап. Павел писал и на Солунците, твърдейки, че техният живот трябва е осветен от наближаващия „Ден“, а не от отминаващата „Нощ“: „Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени. Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват; а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение. Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос.“ (1Сол.5:2-9).

След падението на ангелите на земята (преди Потопа) над света паднала тъмна духовна Нощ. С първото идване на Исус Христос евангелистите с радост писали, че в Него се е явила Светлината от Сътворението (виж Лука 1:68,78,79; Йоан 1:4,5,9; 8:12). Но, Йоан видял, че идещият Ден не само ще проблесне за да осияе спасените; той ще бъде непрестанното настояще в Новия Ерусалим. Изкупените всякога ще живеят в светлината на Божието присъствие. Ап. Павел също писал за тази Светлина и за този Ден: „Тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христос, Който Е образ на Бога… Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.“ (2Кор.2:4,6). „Като благодарите на Бащата, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината; Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“ (Кол.1:12,13). „Нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че Денят наближава.“ (Евр.10:23-25). Както апостолите някога очаквали края на старозаветната епоха и говорели за явилия се Ден в личността на Христос, така и когато епохата на християнството ще приключва, над света пак ще падне духовна Нощ (ср. Йоан 9:4). Но при Второто идване на Христос правдата и силата на Благовестието отново ще се разпрострат в/у земята, смазвайки идолопоклонството и изпълвайки народите със Светлината на Божията благодат за дълго време. Отново в края на Милениума, за малко силите на злото ще излязат от бездната; образно, Нощта пак ще се опита да убие Деня (виж Откр.20:7-9), но ослепителна Светлина като Огън от Бога от Небето ще се яви за да унищожи завинаги Нощта и силите на Греха и Злото. Това редуване на Ден и Нощ не ще бъде вечно, не, то следва модела, положен при Сътворението, в който Небето и Земята се движат есхатологично от Вечер към Утро, но само 7 пъти, докато се яви Вечния Ден, след който вече няма Нощ. При тези редувания по- малката светлина [пророческото слово светещо в тъмно (виж 2Петр.1:19)] е била замествана от по- голямата светлина („Господният Ден“), идваща като Божия намеса в историята на света - един нов Ден (виж Бит.1:5,8,13,19,23,31; Лука 17:24). В своите заключителни коментари относно възстановяването на Рая ап. Йоан ни казва, че царското свещенство ще царува, не само „за хиляда години“ (т.е. много години), но и до вечни векове. Хилядагодишното царуване (Откр.20:4-6) е само началото на царския живот и блаженство, които ще продължат през цялата идеща вечност. Пр. Данаил също писал за това: „Но светиите на Всевишния ще приемат царството, и ще владеят царството до века и до вечни векове.“ (Дан.7:18); светиите ще владеят Царството „до века“ – до края века на Милениума, новата епоха, която ще настъпи в света след Второто пришествие; и „до вечни векове“ – през цялата вечност. Това е „вечният живот“ в Матей 25:46, точно както втората смърт, огненото езеро, е наказанието, в което „проклетите“  ще отидат.

„И каза ми: Тези думи са верни и истинни! И Господ Бог на светите пророци изпрати ангела Си да покаже на слугите Си какво трябва да стане скоро.“

„Тези думи са верни и истинни“ - изявление, което цели да вдъхне надежда и сигурност, да подчертае, че Божието откровение е достоверно и на него може да се разчита; пророчеството, така както е дадено от ангела, е автентично. „Тези думи са верни и истинни“ като характера на техния Автор (виж Откр.1:5; 3:14; 19:11; 19:9; 21:5); те не могат да не се изпълнят.

„И Господ Бог на светите пророци“ – ап. Йоан набляга в своето пророчество, че всички Господни хора са пророци в тази епоха, бивайки, фигуративно, възнесени с Христос до залата на небесния Съвет. Функцията на Книгата Откровение е тази на официална „нота“ до всички членове на събора на църквите, казваща им какво трябва да знаят относно непосредствените събития, които очакват 7-те (т.е. всичките) църкви. Последователното послание на цялата книга е, че нещата, за които тя говори – окончателния край на настоящия ред и твърдото установяване на новия – предстоят да бъдат изпълнени, неотменимо предопределени да станат скоро.

„Ето идвам скоро! Блажен, който пази думите на пророчеството на този свитък.“

„Ето идвам скоро!“ - думата идване („erchomai“) е използвана 7 пъти в Откр.22-ра гл. Стоящото пред читателите на книгата уверение за Неговото идване показва с каква сериозност е отправено то! Изследването на книгата Откровение би било неправилно, ако не отчита пророческото очакване на непосредственото идване на Христос (Второто Пришествие), което напълно да погуби „това извратено поколение“ на „Израил“ (отстъпилото християнство) и напълно да установи истинската Църква през времето на Милениума.

„Блажен, който пази думите на пророчеството на този свитък.“ – посланието на книгата Откровение не бива да се приема нехайно! Има ясно предупреждение в 6-тото  блаженство на книгата, обещание, което повтаря първото блаженство: „Блажен четящият и слушащите думите на пророчеството, и пазещите написаното в него, защото времето е близо.“ (Откр.1:3). Отново, ап. Йоан набляга на етичния отговор на своите слушатели към истините, които са чули. Посредством Откровението Исус им е дал заповеди, на които верните на Завета трябва да се покоряват (ср. Откр.22:14). Ясно написано и прочетено на глас в събранието по църквите Откровението разкрива небесната дейност на Нашия Господ и Спасител Исус Христос като модел за съобразяване на живота ни на Земята (ср. Мат.6:10; Йоан 14:1-4).




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karev
Категория: Други
Прочетен: 153445
Постинги: 44
Коментари: 0
Гласове: 11
Архив