Постинг
30.11.2012 10:04 -
Вековете свидетелстват (1-ва част)
Автор: antoninus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2012 11:38
Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 02.12.2012 11:38
Това е първа част на четвърта глава от книгата на Марк Финли "Почти забравения ден"
Един твърде натоварен редактор открил, че има сериозни проблеми с очите си. Дългите часове на отегчително обработване на детайлните ръкописи жестоко претоварили очите му. Мислейки, че ще се нуждае от очила, той посетил очния лекар. Но специалистът му казал, че не се нуждае от нови очила, но от почивка за очите си. Редакторът обяснил на лекаря, че това било невъзможно – работата му изисквала да стои цял ден на бюрото си, четейки и пишейки. След това лекарят го запитал къде живее. Редакторът отвърнал, че живее близо до хребета на великолепните Пиринеи във Франция. Когато лекарят чул това, неговият съвет бил следния:
"Върнете се у дома и вършете работата както обикновено, но всеки час ставайте от бюрото си, излизайте навън на двора си и гледайте към планините. Гледането надалеч ще подейства успокоително на очите Ви след дългото претоварване от четене на ръкописите и коректура" (Цитирано от сп. "Фокус", том 6, бр. 3, стр. 8).
Същото е и със съботата. Това е една покана да успокоим очите си от обикновените неща, изпълващи живота ни и да погледнем надалеч към нещата, свързани с вечността. Тя е предназначена да ни помогне "отново да фокусираме" нашето виждане по въпросите, които имат истински смисъл. През всички векове верните пазители на съботата са фокусирали своите сърца и умове в нещата с истинска стойност.
Но преди да проследи историческите свидетелства, нека накратко да преговорим онова, което научихме до този момент. Съботата е била внимателно пазена от евреите през целия старозаветен период. Исус и Неговите ученици грижливо са съблюдавали съботата в любяща покорност на милостивия небесен Баща. Всяка седмица те очаквали с нетърпение съботата. През първи век както евреите, така и повярвалите езичници-християни са пазели съботата.
Но комбинацията от няколко фактора през следващите векове е подтикнала християните да прехвърлят почитането на съботата върху неделята. След падането на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. и след потушаването на юдейското въстание против римляните през 135 г.сл.Хр. евреите били разпръснати по територията на цялата империя. Тяхното име и религия се сблъскали с жестока опозиция. В повечето кръгове евреите били обявени за "персона нон грата."
Един от най-явните външни белези на евреите бил пазенето на съботата. Тъй като пазенето на съботата е било и част от Християнската църква, някои от римските власти считали християнството просто за еврейска секта. Поради тази асоциация с юдеите в ранните дни на църквата много християни били преследвани. И именно тези преследвания подтикнали някои от църковните епископи съзнателно да търсят начини да разграничат ранното Християнство от юдаизма.
Както вече научихме, голямата част от езическата Римска Империя вече се е покланяла на слънчевия бог и е считала първия ден на седмицата за свят. Възкресението на Христос в първия ден на седмицата хвърлило мост между езичеството и християнството. Като компромисна мярка, водачите на Ранната Църква постепенно започнали да прославят неделята вместо библейската събота. Но пазенето на съботата все още се практикувало. Верните защитници на Божията правда не били съгласни да предадат Божиите изисквания към тяхната съвест. За тях съботата е била нещо повече от въпрос на дни. Тя е била въпрос на вярност и покорност на Бога.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ПАЗЕНЕТО НА СЪБОТАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
В следващите страници на тази глава Вие ще откриете, че Бог винаги е хора, които решително са Му се покорявали. Въпреки, че понякога това е била една малка група, винаги е имало верен остатък, пазещ Божиите заповеди. Божията истина се е проявявала през всички векове. Докато внимателно изучавате тези страници, нека Светия Дух да Ви вдъхнови да бъдете сред Божиите верни пазители на заповедите Му. Добавени са и историите на Божиите герои през вековете с молитвата те да Ви окуражат да бъдете един от Божиите верни.
РАННИТЕ ГОДИНИ НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО
(Събрани исторически доказателства от I до V век )
Внимателното изучаване на съществуващите исторически източници от I до V век разкрива удивителния факт, че прехвърлянето на святостта от истинската библейска събота върху неделята е било дълъг и постепенен процес. Д-р Кенет Стренд, професор по църковна история в Андрюз Юнивърсити, Бериън Спрингс, щата Мичиган, САЩ, категорично заявява: "До II век никъде няма никакво конкретно доказателство за ежеседмично християнско празнуване на неделята. Първите специфични исторически сведения по време на този век идват от Александрия и Рим, местата, които най-рано отхвърлиха пазенето на съботата на седмия ден" (СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И В ИСТОРИЯТА, стр. 330, Издателство "Ревю енд Хералд", 1982 г.).
Александрия предаде истината за Съботата твърде рано поради влиянието на митриазма (митраизъм – произлиза от името Митра – древоиранския бог на слънцето – бел. прев.) или слънчевия култ.
Този египетски град е бил и езически религиозен център с хиляди поклонници на слънцето. Следователно, християните – пазители на Съботата ставали все по-непопулярни тук, както и в Рим. И в двата града тълпите, покланящи се на слънцето, упражнявали огромен натиск върху християнското малцинство.
Ситуацията в Александрия и Рим не е била типична за всички градове на Римската Империя. Църковният историк от V век Сократ Схоластик ни дава едно забележително пояснение: "Почти всички Църкви по света празнуват светите тайнства (Господната вечеря) всяка седмица В СЪБОТА. Но християните в Александрия и Рим поради някаква древна традиция са престанали да правят това. Египтяните в съседство на Александрия и жителите на Тива ПРОВЕЖДАТ БОГОСЛУЖЕНИЯТА СИ В СЪБОТА. (курсивът е мой – бел. авт.) (Сократ Схоластик, "ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ" 5.22/22:132). "Хората от Константинопол и ПОЧТИ НАВСЯКЪДЕ СЕ СЪБИРАТ ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕ В СЪБОТА, както и в първия ден на седмицата – обичай, който никога не е съблюдаван в Александрия или Рим" (курсивът е мой – бел. авт.) (Созомен, "ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ" 7.19 2/2:390).
Както вече открихме, пробната промяна на съботата в неделя се е извършила много бавно. Когато неделята се появила за първи път в християнските среди, тя продължила да е работен ден, включващ в себе си едно богослужение в чест на възкресението. Тя не е заместила веднага съботата, както ясно разкриват цитираните по-горе пасажи. В продължение на 200 години (100-300 г.сл.Хр.) пазенето на неделята е съществувало редом с истинското освещаване на съботата. Но тенденцията, поставена от Константин и останалите накрая довела до промяна на съботата в неделя.
Но верните Божии мъже и жени се противопоставили на тази тенденция. Съществуващите исторически документи разкриват един дълбок интерес към почитането на съботата. Бог е имал Свои верни и покорни последователи, които се борели за Неговата истина. Въпреки че свещта на истината за съботата трепкала, верните стожери на истината покорно пазели нейния пламък.
ПЪРВИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ЙОСИФ. "Няма нито един град в Гърция, нито при варварите, нито една нация дори, където да е повяхнал нашият обичай да почиваме на седмия ден!" (МакКлетчи "ВЪПРОСИ И БЕЛЕЖКИ ЗА КИТАЙ И ЯПОНИЯ", редактирана от Деннис, том 4, ст. 7, 8, стр. 100).
ХРИСТИЯНИТЕ ОТ ПЪРВИ ВЕК. "Тогава духовното семе на Авраам избяга към Пела, от другата страна на Йордан, където те намериха безопасно място на закрила и можеха да служат на своя Господ и да пазят Неговата Събота" (Евзебий, "ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ", б, 3, глава 5).
ФИЛО. Заявява, че седмият ден трябва да е празник, но не само за този или онзи град, а за цялата вселена (МакКлетчи, "ВЪПРОСИ И БЕЛЕЖКИ", том 4, 99).
ВТОРИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
РАННИТЕ ХРИСТИЯНИ. "Семплите християни са изпитвали огромно почитание към Съботата и са прекарвали деня в преданост и богослужения. И несъмнено те са наследили тази практика от самите апостолите, както ясно личи от няколко писания, сочещи тази цел" ("ДИАЛОЗИ ЗА ГОСПОДНИЯ ДЕН", стр.189, Лондон, 1701, Д-р Т.Х. Морър, Светата Англиканска църква).
"...Съботата бе една строга връзка, която ги свързваше с живота на целия народ и пазейки Съботата като свят ден, те следваха не само примера, но и заповедта на Исус ("GESCHICHTE DES SONNTAGS", стр. 13,14).
Християните-езичници са освещавали и съботата (Гиезлер, "ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ", том 1, гл. 2, г 30, стр.93).
"Семплите християни са пазели еврейската събота... и тъй, християните, в продължение на дълги години, са провеждали своите събрания в събота, за което в някои части на закона е писано: и това е продължило до времето на Лаодикийския събор" ("ВСИЧКИ ДЕЛА" от Джереми Тейлър, том IХ, стр. 416; под редакцията на Р.Хъбър, том ХII, стр. 416).
"Явно е, че древната събота е останала и е била почитана заедно с празнуването на Господния ден от християните от Източната Църква, приблизително 300 години след смъртта на нашия Спасител (НАУЧЕН ТРАКТАТ ЗА СЪБОТАТА, стр. 77) (ЗАБЕЛЕЖКА: Под "Господен ден" тук автора има пред вид неделята, а не истинския "Господен ден", който Библията визира като събота. Този цитат ни показва, че неделята е влязла в употреба в ранните векове след смъртта на апостолите. Спомнете си, че Павел предсказа "отстъплението" от Истината, което щеше да се случи скоро след неговата смърт).
ТРЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ЕГИПЕТ. (ОКСИРИНКУСКИЯТ ПАПИРУС, 200-250 г.сл.Хр.) "Ако не направите съботата истинска събота (да съботянствам в събота – гръцки), вие няма да видите Отца" (ОКСИРИНКУСКИЯТ ПАПИРУС, част 1, стр. 3, позиция 2, стихове 4-11, Лондон: Служби на Египетския Изследователски Фонд, 1988).
РАННИТЕ ХРСТИЯНИ. "Съботата от седмия ден е била... празнувана от Христос, апостолите и най-ранните християни, докато Лаодикийския събор по особен начин прекрати освещаването й" (ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ГОСПОДНИЯ ДЕН, стр. 33,34,44).
ОТ ПАЛЕСТИНА ДО ИНДИЯ (ЦЪРКВАТА НА ИЗТОК). Преди 225 г.сл.Хр. са съществували много епископства или конференции на Църквата на Изтока, (пазители на Съботата), простиращи се от Палестина до Индия (Мингана, РАННОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, том 10, стр. 460).
ИНДИЯ (БУДИСТКИЯ КОНФЛИКТ, 220 г.сл.Хр.). Кишанската династия от Северна Индия свикала знаменит събор от будистки свещеници във Вайсалия, за да въведе единодушие сред будистките монаси в празнуването на ежеседмичната им събота. Някои от тях са били така впечатлени от писанията на Стария завет, че започнали да освещават съботата (Ллойд, КРЕДОТО НА ПОЛОВИН ЯПОНИЯ, стр. 23).
ЧЕТВЪРТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ИТАЛИЯ И ИЗТОКЪТ. "Това бе практика на почти всички източни Църкви; и на някои от запада... В Църквата в Милано... изглежда съботата се е радвала на значителна почит... Не че тази източна Църква, нито някоя от останалите е била склонна към юдаизма; но те са се събирали заедно в съботен ден, за да служат на Исус Христос, Господаря на Съботата" (ИСТОРИЯ НА СЪБОТАТА, част 2, г 5, стр. 73,74, Лондон, 1636, Д-р Хейлин).
ЛАОДИКИЙСКИЯ СЪБОР – 365 г.сл.Хр. "Канон 16 – В събота Евангелието и други части от Писанието трябва да се четат високо" "Канон 29 – Християните не трябва да юдействат и да стоят без работа в събота, но трябва да работят в този ден; но те трябва особено да почитат Господния ден и бидейки християни, те – ако е възможно – да не работят в този ден" (Хивейл, СЪБОРИ, том 2, стр. 6).
ОРИЕНТЪТ. "Древните християни са били много прилежни в освещаването на Съботата, седмия ден... Ясно е, че всички ориенталски църкви, в по-голямата част от света, са освещавали съботата като празник. ...Атанасий също така ни казва, че те са провеждали религиозни събирания в събота, но не защото били заразени от юдаизма, а за да служат на Исус, Господаря на съботата. Епифаний казва същото" (АНТИКИ ОТ ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, том II, книга ХХ, гл. 3, г 1, 66.1137, 1138).
АБИСИНИЯ. "През втората половина на този век св. Амброзий от Милано официално заяви, че абисинския епископ Музей е пътувал почти навсякъде в страната на сересите (Китай). В продължение на повече от 17 века абисинската църква не е престанала да освещава съботата на четвъртата заповед" (Амброзий, Де Морив, Branchmanorium Opera Omnia, 1132, намерен в Минье, Латински Патрул, том 17, стр. 1131,1132).
ИСПАНИЯ – ЕЛВИРСКИЯ СЪБОР, 305 г.сл.Хр. Канон 26 от Елвирския Събор разкрива, че църквата в Испания по това време е пазила Съботата, седмия ден. "По въпроса за постенето всяка събота: заключаваме, че трябва да се пости всяка събота." Това заключение на събора е в пряко противоречие с политиката на църквата в Рим, че заповяданата събота е като ден за постене, за да я направят ден на унижение и да я направят отвратителна за хората.
ПЕРСИЯ 335-375 г.сл.Хр. (40 г. ГОНЕНИЯ ОТ ШАПУР II) Разпространеното оплакване против християните е: "Те презират нашия слънчев бог, провеждат богослуженията си в събота и оскверняват свещената земя, погребвайки в нея своите мъртви" (ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, стр.170).
ПЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ХРИСТИЯНИТЕ ОТ V-ти ВЕК. Връщайки се назад във времето дори до V-ти век пазенето на еврейската събота продължаваше в християнската църква (ДРЕВНИТЕ ПРИМЕРИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, Лиман Колеман, гл. 26, г. 2, стр. 527).
В деня на Джеръми (420 г.сл.Хр.) най-набожните християни извършвали своята обичайна работа в неделя (ТРАКТАТ ЗА СЪБОТНИЯ ДЕН от д-р Уайт, Архиепископ на Ели, стр. 219).
ФРАНЦИЯ. "Поради което, с изключение на веспърите и ноктюрните, няма публични богослужения сред тях освен в дните събота и неделя" ( Джон Касиян, френски монах, ИНСТИТУЦИИ, книга 3, гл. 2).
АФРИКА. "Августин се оплакал от факта, че в две съседни църкви в Африка едната освещава съботата на седмия ден, а другата пости в този ден" (Д-р Питър Хейлин, ИСТОРИЯТА НА СЪБОТАТА, стр. 416).
ИСПАНИЯ. "Амброзий освещавал седмия ден като събота (както казвал самият той). Амброзий е имал огромно влияние в Испания, която също така е освещавала съботата" (ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, стр. 68).
СИДОНИЙ (ГОВОРЕЩ ОТ ИМЕТО НА ТЕОДОРИК, ЦАР НА ГОТИТЕ, 454-526 г.сл.Хр.) "Факт е, че на Изток е имало обичай да освещават съботата по същия начин, както и Господния ден и да свикват в него свети събрания: докато от друга страна хората от Запада, спорейки за Господния ден, са пренебрегнали празнуването на съботата" (ПОСЛАНИЕ НА АПОЛИНАРИЙ СИДОНИЙСКИ, библ. 1, 2; Минье, 57).
ИТАЛИЯ – МИЛАНО. "Амброзий, прочутият епископ на Милано, каза, че когато той е бил в Милано, той е освещавал съботата, но когато отишъл в Рим, освещавал неделята. Това дало начало на поговорката "Когато си в Рим прави така, както правят в Рим"" (Хейлин, ИСТОРИЯ НА СЪБОТАТА, 1612).
КОНСТАНТИНОПОЛ. "Хората от Константинопол и почти навсякъде се събират заедно в събота така, както се събират и в първия ден на седмицата – обичай, който никога не е спазван в Александрия или в Рим" (Сократ, ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ, кн. 7, гл. 19).
ЕГИПЕТ. "В Египет има няколко градове и села, където, в противовес на практиката, установена навсякъде, хората се събират в събота вечер и – въпреки че са вечеряли предварително – участват в светите тайнства" (Созомен, ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ, кн. 7, гл. 19).
ПАПА ИНОКЕНТИЙ 412-417 г.сл.Хр. Папа Силвестър (314-335) е бил първият, заповядал на църквите да постят в събота и папа Инокентий (412-417) я направил задължителен закон в църквите, за да му се подчиняват. (С цел да направи съботата нежелана.) "Инокентий заповяда всяка събота да се пости" (Д-р Питър Хейлин, ИСТОРИЯ НА СЪБОТАТА, част 2, гл. 2, стр. 44).
ИЗБЯГАЛ РОБ И ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК СВИДЕЛСТВАТ ЗА БИБЛЕЙСКАТА ИСТИНА (ИСТИНАТА ЗА СЪБОТАТА, ПАЗЕНА ОТ VI ДО ХI ВЕКОВЕ)
Хванат в тишината на своето селце, Патрик бил пребит и завлечен към чакащия кораб. Той дошъл в съзнание на време, за да разбере, че е откарван в Ирландия като роб. След като служил там известно време, той успял да избяга. Той избягал в Гол, където чул проповядването на Христовото Благовестие. Той го приел и бил кръстен. Осъзнавайки отговорността от проповядването на Евангелието в земята на неговото робство, той отплувал за Ирландия. Тук той проповядвал затрогващи библейски проповеди, които довели мнозина в подножието на кръста. Дори кралските "висши царе" на Ирландия били вдъхновени от дълбокото му духовно проповядване.
Най-накрая Патрик, заедно с хиляди други, кръстил и царския син Конал. Правнукът на Конал, Колумба, бил престолонаследник по линия на царската кръв на майка си Ейтне. Колумба приел библейската вест, проповядвана от Патрик. На практика изглеждал, че той е отишъл твърде далеч, за да се откаже от трона си заради Христос. Заедно с Патрик той поддържал Библията като единствената основа на вярата. Той оказвал силен натиск върху необходимостта от любящо подчинение на Десетте Заповеди, които той наричал "Законът на Христос".
Божият Дух действал мощно чрез Колумба. Той основал християнско училище и мисионски център на малкия остров Йона, близо до британския бряг, приблизително през 563 г. Твърде възможно е точно той лично да е преписал на ръка Новия завет най-малко 300 пъти, както и големи части от Стария завет.
Съгласно д-р Лесли Хардиндж в неговата знаменита творба КЕЛТСКАТА ЦЪРКВА В БРИТАНИЯ, една от отличителните характеристики на келтите е било освещаването на библейската Събота. За последните часове от живота на Колумба е записано следното: "Извършвайки своята дейност в Шотландия в продължение на 34 години, той ясно и открито предсказал смъртта си. В събота, на 9 юни, той казал на ученика си Дърмит: "Това е денят, наречен Събота, т.е. денят за почивка; и такъв ще бъде и за мен, защото ще сложи край на всичките ми дела" (КЕЛТСКАТА ЦЪРКВА В БРИТАНИЯ, 1972, стр. 80-89).
Ендрю Ленг в творбата си за Келтската Църква казва: "Те работели в неделя, но освещавали съботата по подходящия начин" (ИСТОРИЯ НА ШОТЛАНДИЯ, Ендрю Ленг, том 1, стр. 96). В неговата грижливо хронологизирана "РЕЛЕГИОЗНА ИСТОРИЯ НА ШОТЛАНДИЯ" Мофат добавя: "Изглежда, че в Келтските църкви от ранните времена на Ирландия, както и в Шотландия, е било нещо обичайно да се освещава Съботата, еврейската Събота, като ден на почивка от работата. Те се покорявали на четвъртата заповед буквално, като са пазели седмия ден на седмицата (стр. 140).
Божиите верни Патрик и Колумба – единият избягал роб, а другият престолонаследник – са запазили светлината на Божията истина горяща в Ирландия и Шотландия по време на тъмното Средновековие (ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, Издателство Пасифик Прес, 1944, стр. 108).
Един твърде натоварен редактор открил, че има сериозни проблеми с очите си. Дългите часове на отегчително обработване на детайлните ръкописи жестоко претоварили очите му. Мислейки, че ще се нуждае от очила, той посетил очния лекар. Но специалистът му казал, че не се нуждае от нови очила, но от почивка за очите си. Редакторът обяснил на лекаря, че това било невъзможно – работата му изисквала да стои цял ден на бюрото си, четейки и пишейки. След това лекарят го запитал къде живее. Редакторът отвърнал, че живее близо до хребета на великолепните Пиринеи във Франция. Когато лекарят чул това, неговият съвет бил следния:
"Върнете се у дома и вършете работата както обикновено, но всеки час ставайте от бюрото си, излизайте навън на двора си и гледайте към планините. Гледането надалеч ще подейства успокоително на очите Ви след дългото претоварване от четене на ръкописите и коректура" (Цитирано от сп. "Фокус", том 6, бр. 3, стр. 8).
Същото е и със съботата. Това е една покана да успокоим очите си от обикновените неща, изпълващи живота ни и да погледнем надалеч към нещата, свързани с вечността. Тя е предназначена да ни помогне "отново да фокусираме" нашето виждане по въпросите, които имат истински смисъл. През всички векове верните пазители на съботата са фокусирали своите сърца и умове в нещата с истинска стойност.
Но преди да проследи историческите свидетелства, нека накратко да преговорим онова, което научихме до този момент. Съботата е била внимателно пазена от евреите през целия старозаветен период. Исус и Неговите ученици грижливо са съблюдавали съботата в любяща покорност на милостивия небесен Баща. Всяка седмица те очаквали с нетърпение съботата. През първи век както евреите, така и повярвалите езичници-християни са пазели съботата.
Но комбинацията от няколко фактора през следващите векове е подтикнала християните да прехвърлят почитането на съботата върху неделята. След падането на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. и след потушаването на юдейското въстание против римляните през 135 г.сл.Хр. евреите били разпръснати по територията на цялата империя. Тяхното име и религия се сблъскали с жестока опозиция. В повечето кръгове евреите били обявени за "персона нон грата."
Един от най-явните външни белези на евреите бил пазенето на съботата. Тъй като пазенето на съботата е било и част от Християнската църква, някои от римските власти считали християнството просто за еврейска секта. Поради тази асоциация с юдеите в ранните дни на църквата много християни били преследвани. И именно тези преследвания подтикнали някои от църковните епископи съзнателно да търсят начини да разграничат ранното Християнство от юдаизма.
Както вече научихме, голямата част от езическата Римска Империя вече се е покланяла на слънчевия бог и е считала първия ден на седмицата за свят. Възкресението на Христос в първия ден на седмицата хвърлило мост между езичеството и християнството. Като компромисна мярка, водачите на Ранната Църква постепенно започнали да прославят неделята вместо библейската събота. Но пазенето на съботата все още се практикувало. Верните защитници на Божията правда не били съгласни да предадат Божиите изисквания към тяхната съвест. За тях съботата е била нещо повече от въпрос на дни. Тя е била въпрос на вярност и покорност на Бога.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ПАЗЕНЕТО НА СЪБОТАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
В следващите страници на тази глава Вие ще откриете, че Бог винаги е хора, които решително са Му се покорявали. Въпреки, че понякога това е била една малка група, винаги е имало верен остатък, пазещ Божиите заповеди. Божията истина се е проявявала през всички векове. Докато внимателно изучавате тези страници, нека Светия Дух да Ви вдъхнови да бъдете сред Божиите верни пазители на заповедите Му. Добавени са и историите на Божиите герои през вековете с молитвата те да Ви окуражат да бъдете един от Божиите верни.
РАННИТЕ ГОДИНИ НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО
(Събрани исторически доказателства от I до V век )
Внимателното изучаване на съществуващите исторически източници от I до V век разкрива удивителния факт, че прехвърлянето на святостта от истинската библейска събота върху неделята е било дълъг и постепенен процес. Д-р Кенет Стренд, професор по църковна история в Андрюз Юнивърсити, Бериън Спрингс, щата Мичиган, САЩ, категорично заявява: "До II век никъде няма никакво конкретно доказателство за ежеседмично християнско празнуване на неделята. Първите специфични исторически сведения по време на този век идват от Александрия и Рим, местата, които най-рано отхвърлиха пазенето на съботата на седмия ден" (СЪБОТАТА В ПИСАНИЕТО И В ИСТОРИЯТА, стр. 330, Издателство "Ревю енд Хералд", 1982 г.).
Александрия предаде истината за Съботата твърде рано поради влиянието на митриазма (митраизъм – произлиза от името Митра – древоиранския бог на слънцето – бел. прев.) или слънчевия култ.
Този египетски град е бил и езически религиозен център с хиляди поклонници на слънцето. Следователно, християните – пазители на Съботата ставали все по-непопулярни тук, както и в Рим. И в двата града тълпите, покланящи се на слънцето, упражнявали огромен натиск върху християнското малцинство.
Ситуацията в Александрия и Рим не е била типична за всички градове на Римската Империя. Църковният историк от V век Сократ Схоластик ни дава едно забележително пояснение: "Почти всички Църкви по света празнуват светите тайнства (Господната вечеря) всяка седмица В СЪБОТА. Но християните в Александрия и Рим поради някаква древна традиция са престанали да правят това. Египтяните в съседство на Александрия и жителите на Тива ПРОВЕЖДАТ БОГОСЛУЖЕНИЯТА СИ В СЪБОТА. (курсивът е мой – бел. авт.) (Сократ Схоластик, "ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ" 5.22/22:132). "Хората от Константинопол и ПОЧТИ НАВСЯКЪДЕ СЕ СЪБИРАТ ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕ В СЪБОТА, както и в първия ден на седмицата – обичай, който никога не е съблюдаван в Александрия или Рим" (курсивът е мой – бел. авт.) (Созомен, "ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ" 7.19 2/2:390).
Както вече открихме, пробната промяна на съботата в неделя се е извършила много бавно. Когато неделята се появила за първи път в християнските среди, тя продължила да е работен ден, включващ в себе си едно богослужение в чест на възкресението. Тя не е заместила веднага съботата, както ясно разкриват цитираните по-горе пасажи. В продължение на 200 години (100-300 г.сл.Хр.) пазенето на неделята е съществувало редом с истинското освещаване на съботата. Но тенденцията, поставена от Константин и останалите накрая довела до промяна на съботата в неделя.
Но верните Божии мъже и жени се противопоставили на тази тенденция. Съществуващите исторически документи разкриват един дълбок интерес към почитането на съботата. Бог е имал Свои верни и покорни последователи, които се борели за Неговата истина. Въпреки че свещта на истината за съботата трепкала, верните стожери на истината покорно пазели нейния пламък.
ПЪРВИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ЙОСИФ. "Няма нито един град в Гърция, нито при варварите, нито една нация дори, където да е повяхнал нашият обичай да почиваме на седмия ден!" (МакКлетчи "ВЪПРОСИ И БЕЛЕЖКИ ЗА КИТАЙ И ЯПОНИЯ", редактирана от Деннис, том 4, ст. 7, 8, стр. 100).
ХРИСТИЯНИТЕ ОТ ПЪРВИ ВЕК. "Тогава духовното семе на Авраам избяга към Пела, от другата страна на Йордан, където те намериха безопасно място на закрила и можеха да служат на своя Господ и да пазят Неговата Събота" (Евзебий, "ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ", б, 3, глава 5).
ФИЛО. Заявява, че седмият ден трябва да е празник, но не само за този или онзи град, а за цялата вселена (МакКлетчи, "ВЪПРОСИ И БЕЛЕЖКИ", том 4, 99).
ВТОРИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
РАННИТЕ ХРИСТИЯНИ. "Семплите християни са изпитвали огромно почитание към Съботата и са прекарвали деня в преданост и богослужения. И несъмнено те са наследили тази практика от самите апостолите, както ясно личи от няколко писания, сочещи тази цел" ("ДИАЛОЗИ ЗА ГОСПОДНИЯ ДЕН", стр.189, Лондон, 1701, Д-р Т.Х. Морър, Светата Англиканска църква).
"...Съботата бе една строга връзка, която ги свързваше с живота на целия народ и пазейки Съботата като свят ден, те следваха не само примера, но и заповедта на Исус ("GESCHICHTE DES SONNTAGS", стр. 13,14).
Християните-езичници са освещавали и съботата (Гиезлер, "ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ", том 1, гл. 2, г 30, стр.93).
"Семплите християни са пазели еврейската събота... и тъй, християните, в продължение на дълги години, са провеждали своите събрания в събота, за което в някои части на закона е писано: и това е продължило до времето на Лаодикийския събор" ("ВСИЧКИ ДЕЛА" от Джереми Тейлър, том IХ, стр. 416; под редакцията на Р.Хъбър, том ХII, стр. 416).
"Явно е, че древната събота е останала и е била почитана заедно с празнуването на Господния ден от християните от Източната Църква, приблизително 300 години след смъртта на нашия Спасител (НАУЧЕН ТРАКТАТ ЗА СЪБОТАТА, стр. 77) (ЗАБЕЛЕЖКА: Под "Господен ден" тук автора има пред вид неделята, а не истинския "Господен ден", който Библията визира като събота. Този цитат ни показва, че неделята е влязла в употреба в ранните векове след смъртта на апостолите. Спомнете си, че Павел предсказа "отстъплението" от Истината, което щеше да се случи скоро след неговата смърт).
ТРЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ЕГИПЕТ. (ОКСИРИНКУСКИЯТ ПАПИРУС, 200-250 г.сл.Хр.) "Ако не направите съботата истинска събота (да съботянствам в събота – гръцки), вие няма да видите Отца" (ОКСИРИНКУСКИЯТ ПАПИРУС, част 1, стр. 3, позиция 2, стихове 4-11, Лондон: Служби на Египетския Изследователски Фонд, 1988).
РАННИТЕ ХРСТИЯНИ. "Съботата от седмия ден е била... празнувана от Христос, апостолите и най-ранните християни, докато Лаодикийския събор по особен начин прекрати освещаването й" (ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ГОСПОДНИЯ ДЕН, стр. 33,34,44).
ОТ ПАЛЕСТИНА ДО ИНДИЯ (ЦЪРКВАТА НА ИЗТОК). Преди 225 г.сл.Хр. са съществували много епископства или конференции на Църквата на Изтока, (пазители на Съботата), простиращи се от Палестина до Индия (Мингана, РАННОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, том 10, стр. 460).
ИНДИЯ (БУДИСТКИЯ КОНФЛИКТ, 220 г.сл.Хр.). Кишанската династия от Северна Индия свикала знаменит събор от будистки свещеници във Вайсалия, за да въведе единодушие сред будистките монаси в празнуването на ежеседмичната им събота. Някои от тях са били така впечатлени от писанията на Стария завет, че започнали да освещават съботата (Ллойд, КРЕДОТО НА ПОЛОВИН ЯПОНИЯ, стр. 23).
ЧЕТВЪРТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ИТАЛИЯ И ИЗТОКЪТ. "Това бе практика на почти всички източни Църкви; и на някои от запада... В Църквата в Милано... изглежда съботата се е радвала на значителна почит... Не че тази източна Църква, нито някоя от останалите е била склонна към юдаизма; но те са се събирали заедно в съботен ден, за да служат на Исус Христос, Господаря на Съботата" (ИСТОРИЯ НА СЪБОТАТА, част 2, г 5, стр. 73,74, Лондон, 1636, Д-р Хейлин).
ЛАОДИКИЙСКИЯ СЪБОР – 365 г.сл.Хр. "Канон 16 – В събота Евангелието и други части от Писанието трябва да се четат високо" "Канон 29 – Християните не трябва да юдействат и да стоят без работа в събота, но трябва да работят в този ден; но те трябва особено да почитат Господния ден и бидейки християни, те – ако е възможно – да не работят в този ден" (Хивейл, СЪБОРИ, том 2, стр. 6).
ОРИЕНТЪТ. "Древните християни са били много прилежни в освещаването на Съботата, седмия ден... Ясно е, че всички ориенталски църкви, в по-голямата част от света, са освещавали съботата като празник. ...Атанасий също така ни казва, че те са провеждали религиозни събирания в събота, но не защото били заразени от юдаизма, а за да служат на Исус, Господаря на съботата. Епифаний казва същото" (АНТИКИ ОТ ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, том II, книга ХХ, гл. 3, г 1, 66.1137, 1138).
АБИСИНИЯ. "През втората половина на този век св. Амброзий от Милано официално заяви, че абисинския епископ Музей е пътувал почти навсякъде в страната на сересите (Китай). В продължение на повече от 17 века абисинската църква не е престанала да освещава съботата на четвъртата заповед" (Амброзий, Де Морив, Branchmanorium Opera Omnia, 1132, намерен в Минье, Латински Патрул, том 17, стр. 1131,1132).
ИСПАНИЯ – ЕЛВИРСКИЯ СЪБОР, 305 г.сл.Хр. Канон 26 от Елвирския Събор разкрива, че църквата в Испания по това време е пазила Съботата, седмия ден. "По въпроса за постенето всяка събота: заключаваме, че трябва да се пости всяка събота." Това заключение на събора е в пряко противоречие с политиката на църквата в Рим, че заповяданата събота е като ден за постене, за да я направят ден на унижение и да я направят отвратителна за хората.
ПЕРСИЯ 335-375 г.сл.Хр. (40 г. ГОНЕНИЯ ОТ ШАПУР II) Разпространеното оплакване против християните е: "Те презират нашия слънчев бог, провеждат богослуженията си в събота и оскверняват свещената земя, погребвайки в нея своите мъртви" (ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, стр.170).
ПЕТИ ВЕК СЛЕД ХРИСТОС
ХРИСТИЯНИТЕ ОТ V-ти ВЕК. Връщайки се назад във времето дори до V-ти век пазенето на еврейската събота продължаваше в християнската църква (ДРЕВНИТЕ ПРИМЕРИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, Лиман Колеман, гл. 26, г. 2, стр. 527).
В деня на Джеръми (420 г.сл.Хр.) най-набожните християни извършвали своята обичайна работа в неделя (ТРАКТАТ ЗА СЪБОТНИЯ ДЕН от д-р Уайт, Архиепископ на Ели, стр. 219).
ФРАНЦИЯ. "Поради което, с изключение на веспърите и ноктюрните, няма публични богослужения сред тях освен в дните събота и неделя" ( Джон Касиян, френски монах, ИНСТИТУЦИИ, книга 3, гл. 2).
АФРИКА. "Августин се оплакал от факта, че в две съседни църкви в Африка едната освещава съботата на седмия ден, а другата пости в този ден" (Д-р Питър Хейлин, ИСТОРИЯТА НА СЪБОТАТА, стр. 416).
ИСПАНИЯ. "Амброзий освещавал седмия ден като събота (както казвал самият той). Амброзий е имал огромно влияние в Испания, която също така е освещавала съботата" (ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, стр. 68).
СИДОНИЙ (ГОВОРЕЩ ОТ ИМЕТО НА ТЕОДОРИК, ЦАР НА ГОТИТЕ, 454-526 г.сл.Хр.) "Факт е, че на Изток е имало обичай да освещават съботата по същия начин, както и Господния ден и да свикват в него свети събрания: докато от друга страна хората от Запада, спорейки за Господния ден, са пренебрегнали празнуването на съботата" (ПОСЛАНИЕ НА АПОЛИНАРИЙ СИДОНИЙСКИ, библ. 1, 2; Минье, 57).
ИТАЛИЯ – МИЛАНО. "Амброзий, прочутият епископ на Милано, каза, че когато той е бил в Милано, той е освещавал съботата, но когато отишъл в Рим, освещавал неделята. Това дало начало на поговорката "Когато си в Рим прави така, както правят в Рим"" (Хейлин, ИСТОРИЯ НА СЪБОТАТА, 1612).
КОНСТАНТИНОПОЛ. "Хората от Константинопол и почти навсякъде се събират заедно в събота така, както се събират и в първия ден на седмицата – обичай, който никога не е спазван в Александрия или в Рим" (Сократ, ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ, кн. 7, гл. 19).
ЕГИПЕТ. "В Египет има няколко градове и села, където, в противовес на практиката, установена навсякъде, хората се събират в събота вечер и – въпреки че са вечеряли предварително – участват в светите тайнства" (Созомен, ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ, кн. 7, гл. 19).
ПАПА ИНОКЕНТИЙ 412-417 г.сл.Хр. Папа Силвестър (314-335) е бил първият, заповядал на църквите да постят в събота и папа Инокентий (412-417) я направил задължителен закон в църквите, за да му се подчиняват. (С цел да направи съботата нежелана.) "Инокентий заповяда всяка събота да се пости" (Д-р Питър Хейлин, ИСТОРИЯ НА СЪБОТАТА, част 2, гл. 2, стр. 44).
ИЗБЯГАЛ РОБ И ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК СВИДЕЛСТВАТ ЗА БИБЛЕЙСКАТА ИСТИНА (ИСТИНАТА ЗА СЪБОТАТА, ПАЗЕНА ОТ VI ДО ХI ВЕКОВЕ)
Хванат в тишината на своето селце, Патрик бил пребит и завлечен към чакащия кораб. Той дошъл в съзнание на време, за да разбере, че е откарван в Ирландия като роб. След като служил там известно време, той успял да избяга. Той избягал в Гол, където чул проповядването на Христовото Благовестие. Той го приел и бил кръстен. Осъзнавайки отговорността от проповядването на Евангелието в земята на неговото робство, той отплувал за Ирландия. Тук той проповядвал затрогващи библейски проповеди, които довели мнозина в подножието на кръста. Дори кралските "висши царе" на Ирландия били вдъхновени от дълбокото му духовно проповядване.
Най-накрая Патрик, заедно с хиляди други, кръстил и царския син Конал. Правнукът на Конал, Колумба, бил престолонаследник по линия на царската кръв на майка си Ейтне. Колумба приел библейската вест, проповядвана от Патрик. На практика изглеждал, че той е отишъл твърде далеч, за да се откаже от трона си заради Христос. Заедно с Патрик той поддържал Библията като единствената основа на вярата. Той оказвал силен натиск върху необходимостта от любящо подчинение на Десетте Заповеди, които той наричал "Законът на Христос".
Божият Дух действал мощно чрез Колумба. Той основал християнско училище и мисионски център на малкия остров Йона, близо до британския бряг, приблизително през 563 г. Твърде възможно е точно той лично да е преписал на ръка Новия завет най-малко 300 пъти, както и големи части от Стария завет.
Съгласно д-р Лесли Хардиндж в неговата знаменита творба КЕЛТСКАТА ЦЪРКВА В БРИТАНИЯ, една от отличителните характеристики на келтите е било освещаването на библейската Събота. За последните часове от живота на Колумба е записано следното: "Извършвайки своята дейност в Шотландия в продължение на 34 години, той ясно и открито предсказал смъртта си. В събота, на 9 юни, той казал на ученика си Дърмит: "Това е денят, наречен Събота, т.е. денят за почивка; и такъв ще бъде и за мен, защото ще сложи край на всичките ми дела" (КЕЛТСКАТА ЦЪРКВА В БРИТАНИЯ, 1972, стр. 80-89).
Ендрю Ленг в творбата си за Келтската Църква казва: "Те работели в неделя, но освещавали съботата по подходящия начин" (ИСТОРИЯ НА ШОТЛАНДИЯ, Ендрю Ленг, том 1, стр. 96). В неговата грижливо хронологизирана "РЕЛЕГИОЗНА ИСТОРИЯ НА ШОТЛАНДИЯ" Мофат добавя: "Изглежда, че в Келтските църкви от ранните времена на Ирландия, както и в Шотландия, е било нещо обичайно да се освещава Съботата, еврейската Събота, като ден на почивка от работата. Те се покорявали на четвъртата заповед буквално, като са пазели седмия ден на седмицата (стр. 140).
Божиите верни Патрик и Колумба – единият избягал роб, а другият престолонаследник – са запазили светлината на Божията истина горяща в Ирландия и Шотландия по време на тъмното Средновековие (ТРИУМФИРАЩАТА ИСТИНА, Издателство Пасифик Прес, 1944, стр. 108).
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
