Това са думите на Христос, които звучат за нас като заповед и на които апостол Павел, а и ние също отговаряме:„Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб“   (1Кор. 10:16)

На днешният ден, четвъртък от Страстната седмица или Велики четвъртък, Православната Църква възпоменава едно от най-великите събития в историята. Събитие променило хода на нашето спасение, давайки шанс на човека да стане едно с Бога. Днес църквата ни напомня за Тайната вечеря или по-правилно казано установяването на Тайнството Евхаристия. Тайнство, чрез което църквата става това, което е.

За християните словосъчетанието „Тайна вечеря“ означава няколко неща. Първото е, както вече споменахме, оная вечеря, на която Спасителят извърши Своята първа Евхаристия и причасти Своите ученици. Второто е онова, което и до днес се случва в Неговата Църква по време на светата литургия, а именно прибавяне на нови участници към Тайната вечеря. Сам Господ Иисус Христос ни увещава: „…истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.“ (Йоан 6:53) Подчертавайки важността на това събитие свети Йоан Кронщадски казва: „Ако светът не би имал пречистото Тяло и Кръв на Господа, той не би имал главното благо, благото на истинския живот…”. 

Но да се замислим за момент защо Христос даде Своите Плът и Кръв на нас хората. Защо не ги даде на ангелите например?!  Отговорът е пред нас. В евангелието според св. ап. ев. Матей ние виждаме думите на Спасителя: „Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.“ (Мат. 9:13) С тези думи Христос сякаш ни казва: Дойдох при вас, а не при ангелите, защото вие имате нужда от мен. Именно заради това Христос удостоява нас, грешните човеци със Своята плът и кръв. С това свое дело Христос ни дава шанс отнова да станем едно с Бога и да придобием отново онова достойнство и вечно блаженвство, на които нашите праотци Адам и Ева са се наслаждавали някога. Христос ни дава това Тайнство за да можем според думите на евангелито да бъдем съвършени, тъй както е съвършен и нашият Небесен Отец. Ето – Христос дава себе си за нас, оставяйки ни своите плът и кръв, за да станем едно с него.

Тук обаче някой може и да каже ами ако не сме достойни? Относно достойноството св. Йоан Златоуст ни дава отговор, който казва: „Недостойно се причастява онзи, който не размисля, не си представя както трябва величието на предложените Тойни, като не мисли за важността на дара. Ако ти би напълно разбрал, кой служи пред тебе и на кого Той предлага Себе Си, не би имал нужда от някакво увещание, а едното това би било достатъчно, за да възбуди в тебе пълно благоговение, стига само да не си паднал твърде дълбоко”.  Но нека не забравяме, че Евхаристията е благодарение към Бога, спомен и възвестяване на Христовата смърт, докле Той дойде. Тя е свидетелството за любовта ни към Христа и към ближния, защото апостолът заявява: „Вие сте тяло Христово”. Затова, който не люби Христа или ближния си, той не е Христов. Той не различава Тялото Христово от обикновените хляб и вино, които са за корема. Той не различава Тялото Христово, т.е. своите братя, като ги презира и не им помага, а щом няма любов нищо не е…

Що се отнася до достойнството св. Теодор Студит казва: „Копнежът по Тялото и Кръвта Христови прави християните достойни причастници, поради любовта към Иисуса Христа”. Тук вече става ясно, че се причастяваме, не защото сме достойни пред Бога, а за да станем достойни чрез Него. В този смисъл са и думите на Свети Йоан Кронщадски: „Развращението и развалеността на човека са толкова големи, че честото причастяване с животворящите Тайни на Тялото и Кръвта Христови е съвършено необходимо за постепенното освобождаване на човека от вътрешното зло”.

Братя и сестри,

Нека винаги помним, че „Кръвта на Иисуса Христа… –  по думите на св ев. Иоан - ни очистя от всеки грях” (1 Йоан 1:7). Нека всички се смирим и обикнем Христа от все сърце, както Той ни обикна и предаде Себе си за нас, за да ни възкреси чрез Тялото и Кръвта Си. Той е Пътят, Истината, Животът и Възкресението, и само чрез Неговите спасителни страдания, смърт и възкресение Бог възкресява човеците за спасение и вечен живот.

Да приемем Тялото Христово – това е смисълът на участието ни в литургията. Само онези християни, които мразят ближните си и не се каят за греховете си, не бива да пристъпват към потира. Как благодарим на Господа, като не участваме в Евхаристията? Само на теория ли? Нека да не бъдем благодарни на Христа само на думи, но да Му благодарим и да Го обичаме от все сърце, като се причастяваме всеки път с Неговите Тяло и Кръв и си спомняме по този начин постоянно за Неговата жертва на кръста. Нека искрено молим Господа да ни обдари с благодатните си дарове: Вярата, надеждата и любовта за да приемаме винаги достойно Тялото и Кръвта, и в Онзи – Осми – ден да станем участници на пира в царството Небесно. Амин!

                                                                       от bogonosci.bg